Обидимски манастир
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: Благоевград
  • Община: Банско
  • Селище:
  • в околностите на с. Обидим
  • GPS: N 41.796468 E 23.590495
 
  • Ориентировачна надморска височина: 1000 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, не особено добър черен път
  • Паркинг: Пред манастира
 
 

GeocachingHristianskite mesta na vyarataMestata posveteni na Seveti Atanasii AleksandriiskiBogorodicaMestata posveteni na Sveti PantaleimonОбидимски манастир "Свети Панталеймон" се намира на около 7 километра западно от центъра на село Обидим и на около 6 километра югоизточно от центъра на град Добринище.
Манастирът се намира на левия бряг на Безбожката река, на границата между землищата на двете селища.
Удобният достъп с автомобил до манастира е от град Добринище: излиза се по пътя за хижа Гоце Делчев, след около 1,7 км в ляво се вижда параклис „Св.Св. Козма и Дамян”, а след още около 300 метра в ляво има маркирана отбивка по около 4 километра черен път към манастира.

На място странниците посреща презвитера Мария, която стопанисва манастира. Тя ще почерпи с вкусен планински чай докато разказва историята на манастира и чудотворната икона на Пресвета Богородица.

Известната история на манастира като едно от християнските места на вярата е от 1814 г. като едно от местата посветени на Свети Атанасий Александрийски. Манастирът тогава е създаден от руски монаси и е бил мъжки. Последният монах, чието име не се помни, умира през 1901 г., манастирът остава без обгрижване, а мястото се разграбва, запустява и се забравя.
Възраждането на манастира започва през 1909 г., благодарение на чудодейната икона на Пресвета Богородица- Достойно ест, която до ден днешен се съхранява в манастира.
Иконата е създадена от руски монаси на Атонската Света гора като копие на тамошната икона на Пресвета Богородица- Достойно ест. В апликирани звездички на челото и рамото на Пресвета Богородица и на гърдите на Младенеца има вградени свети мощи. Иконата е била предназначена за далечен Алтай като дар за християнския мисионер и просветител Макарий, архиепископ Томски и Алтайски, за което свидетелства възпоминателен надпис на гърба й, разчетен от Странник:

Святая Аѳонская Гора 1909 года Мая 25 дня.

Сiя Святая икона Пресвятыя Богородицы подобiе чудотворной Аѳонской именуется „Достойно Есть- Милующiя”- со многой благодатной внутрiнея сокровенно вложенной и навсегда задѣланкой святыней– писана и освящена на Аѳонѣ и посылается въ безмездным даръ отъ имени бѣднѣйшихъ Русскихъ Святигорскихъ пустынножителей ъго Высокопреосвященему  Высокопреосвященнѣйшему Макарiю архiепискому Томскому и Алтайскому и ъго Преподобiю Всечестному Jеромонахи Николаю, в тащу пустынно-келейной обители на Аѳонѣ въ честь Святителя Николая Чудотворца, во благодатную помощь для насажденiя и утвержденiя на Алтаѣ аскетически-подвижническаго житiя монашескаго, по ученiю и преданiю Святых Отецъ общежительнаго, скитскаго и пустынническаго, во благословенiе отъ Святыя Горы Аѳонскiя- Земнаго Удѣла Царицы Небесным всѣмъ- такъ или иначе- Православне- Монашествующимъ въ горахъ и удолiяхъ Алтайскихъ, Православнымъ Алтайцамъ и всѣмъ тамо.
Прислаѣнымъ въ память Преосвященнѣйшихъ Епископовъ: Игнатiя Брянчанинова, бывшаго Черноморскаго и Кавказскаго +1867 и Ѳеофана Вышенскаго, бывшаго Тамбовскаго и Владимiрскаго +1894.
Старци: Архимандрита Паисiя Величковскаго, Основателя Пророко-Ильинскаго Скита на Аѳонѣ +1794, Духовника Jеросхимонаха Jеронима +1885, Игумена Архимандрита Макарiя +1889, Игумена Нифонта Основателя Молдовскаго Предтечева Скита на Аѳонѣ +1899, Духовника Jеросхимонаха Ѳеодосiя (Кн. Христова) Грузинца +1905, Jеросхимонаховъ: Аѳанасiя Грузинца +1908, Саввъ Грека +1908, Jеросхидiакона Лазаря +1903, Старца Схимонаха Харитона Зографскаго +1893, Протоiерея Jоанна Кронштадтскаго +1908г., и всѣхъ до самоотверженiя потрудившихся и пострадавшихъ за распространенiе, сохраненiе и утвержденiе Православiя и насажденiе и укрѣпленiе православнаго монашества и Христiанской нравственности.

Радуйся Владычице инокамъ и инокинямъ, благоскорбящимъ подательнице вѣчнаго дарованiя!

Мати Божiя, спаси Царя и Гасаю и Алтай и сохрани и укрѣпи Православье и Самодержавiе!

Всепречистая, Всепреблагословенная, Всепренепорочная Приснодѣва Владычица Богородица! Благоизволи принять Алтай и всѣмъ тамо Монашествующiхъ православных и дай Свое небесное Матернее покровительство!
Аминъ!

От Света гора изпращат иконата по един монах към Рилския манастир за освещаване на неговия празник (19 октомври). Монахът обаче изчезва заедно с иконата. От Света гора изпращат втори монах, който стига до Рилски манастир, разбира че иконата и неговия събрат не са стигали до там и по обратния път навсякъде разказва и разпитва без успех за тях.
Някъде по това време козарче-сираче от село Обидим, следвайки стадото си, се озовава на високо разположената Козарска скала на отсрещния хълм. В подножието на скалата, от другата страна на Безбожката река, на мястото на рухналия манастирски храм, козарчето вижда сияние и излитащи към небето звездички. Уплашеното дето разказва в селската кръчма какво е видяло. Още на другия ден свещеникът, придружен от много мъже от селото, отиват да проверят на място какво е видяло детето. Там, в руините на стария храм, намират умрял изчезналия монах, притиснал в прегръдка до гърдите си святата икона.
Монахът е погребан под сегашния параклис Света Троица, а иконата е прибрана в селския храм Свети Николай Чудотворец.
Още на другия ден свещеникът изпраща селския пъдар с уведимително писмо до Неврокопския владика, който бил нов и дори не е знаел, че на това място е имало манастир, тъй като от него не е имало отчетност. Владиката веднага препраща писмото с друг пратеник към Атонската Света гора.
От Атон връщат писмо с благодарствена молитва и с указание, иконата да остане там, където е намерена, защото тя сама е избрала това място за свой дом.
За това свидетелства и допълненият надпис на гърба на иконата, разчетен от Странник:

По благоволенiю +Царици Небесной и чудеснымъ образомъ, по жребiю, сiя Св.икона назначена вмѣсто Алтая въ Македонiю въ новоустраявающiй монастирь св. Аѳанасiя Патрiарха Александрiйскаго.
Св. Аѳонъ 30 декабря 1909 г.

От намирането на иконата през 1909 г. до началото на 1912 г., тя е съхранявана в храм Свети Николай Чудотворец и се носела при манастира само за нейния празник- Рождество Богородично на 8 септември. Старото име на манастира вече било забравено, а хората му казвали Рождество на Богородица, по името на иконата. Така мястото става едно от местата свързани с Пресвета Богородица Дева Мария.
През пролетта на 1912 г. Пресвета Богородица се явява насън на малките деца от селото и им говори: „Занесете ме в моя дом”.
На 20 юни 1912 г. Неврокопския владика се качва на мястото на манастира, дава благословията си и започва градежа на сегашния храм. Населението масово помага според възможностите си с материали, превоз, труд, пари и храна за майсторите. След три години, на 20 юни 1915 г. вече всичко е било готово.

Освещаването на възстановения манастирски храм е извършено на празника на Свети Панталеймон (27 юли 1915 г.), който става и третото (днешното) име на манастира. Така мястото става и едно от местата посветени на Свети Панталеймон.
Новосъграденият манастир обаче отново остава необитаем и за него се грижат предимно местни възрастни или бездетни семейства и пастири.

За облагородяване и запазване на мястото принос има дядо Георги Цветинчев, който е емигрант от бивша Югославия.
Дядо Георги Цветинчев е роден на 14 април 1882 в град Кратово, днешна Македония. Завършва право в Англия и се завръща в родината си. Но поради гаф с документи бяга в Гърция и Турция, като накрая стига в България. Все пак е заловен и лежи 4 години и 6 месеца в затвора, заедно с дядо Томе Калинков от Добринище. След царска амнистия, през 1935 г., дядо Томе го довежда в манастир Свети Панталеймон, където никой да не го тормози повече.
Така дядо Георги напуска светския живот и се грижи даром за мястото до смъртта си на 4 януари 1967 г.- цели 32 години. Занимава се с пчеларство, и обикаля околните села за помощи за манастира. Живеел е в малка стаичка до входа на манастира, а в съседство е гледал едно магаре и няколко козички.
Гробът на дядо Георги Цветинчев е от южната страна до манастирския храм.

За духовното възраждане на мястото основен принос има монахиня Доминика, която идва в манастир Свети Панталеймон през 1956 г. за един от неговите празниците. Сестра Доминика по това време е на 37 години. Тя става монахиня на 19 годишна възраст в Дряновския манастир.
За всеки празник на манастира идвали и владици, придружавани от монаси и монахини с идея някой да остане да се грижи за мястото. Никой обаче не пожелавал да остане.
След празничната литургия и курбан всички си тръгват пеша към Добринище. На половината път до селото обаче сестра Доминика спира, взима благословия от владиката, връща се в манастира и остава да служи в него, докато Бог е определил. Тя е родена на 09.09.1919 и умира на 09.09.1999 г., на 80 годишна възраст. През целия си живот не е споделила с никого, дори с братята си и двете си сестри, които са я посещавали, какво се е случило и защо се е върнала и останала в манастира.
Сестра Доминика е погребана от северната страна до манастирския храм.

Дълги години манастирът не е разполагал с изворна вода. Такава се е ползвала от реката, а зимно време дядо Георги е копаел с кирка замръзналия сняг, докато непрекъснато отправял молитви към Бог да дари мястото с вода.
Зимата на 1962-63 година се случила с над 2 метра сняг и големи студове. В една ясна зимна вечер, преди лягане, дядо Георги чул мъжки глас, който го вика да излезе. Дядо Георги излиза и на пълнолунието вижда в гръб монах с червено расо и качулка на главата пред входа на манастира.
Монахът му казал: „Георги събуди сестра Доминика, отиваме за вода”. И двамата първоначално много се уплашили, но взели едно менче и последвали монаха. Въпреки дълбокия сняг по пътя на монаха оставала чиста пътека. Пристигайки на мястото на аязмото виждат силно сияние и в него Пресвета Богородица, която в дясната си ръка държи Младенеца, а от лявата й страна тече вода. Сиянието, монахът и Богородица бързо изчезнали, но изворчето останало. През цялата зима валяло още много сняг, но пътеката до изворчето винаги оставала чиста.

Водата от аязмото е много лековита. Самата презвитера Мария (която по професия е майстор готвач) е била с полипи на дебелото черво. Две години и половина е ходела безрезултатно на промивки. След заселването си в манастира около месец пие вода от аязмото. При едно от поредните си посещения и изследвания при лекар, той с почуда установил, че от полипите няма и следа, което според медицината е невъзможно. Презвитера Мария му занася вода от аязмото, която лекарят дава за изследване. Установено е, че водата съдържа разтворени в много малки количества калиев перманганат, калций, калиев сулфат и всичи съставки на хумата. Водата помага и при псиоразис и при трудно зарастващи рани.

Презвитера Мария разказва и за момченце, което проглежда от водата на аязмото. Детето ослепяло на 9 години. 3-4 години го водили без успех по всякакви лекари. Дори не можело да плаче със сълзи- докторите казвали, че една сълза ако излезе от окото има надежда. Необходими били доста пари за операция в Чехия. Детето идва с баба си след обяд на предния ден преди манастирския празник. Участват във вечерната служба. Бабата непрестанно плаче и се моли под иконата на Свети Панталеймон. Момченцето, което тогава е на 12-13 години, също започва да плаче, защото не вижда нищо- виждало само „мляко”. Забелязват обаче, е от едното му око се процежда сълза. Отиват веднага, по тъмно на аязмото за вода и капват по две капки в двете очи. Преспиват в манастира и си заминават. След една седмица пристигат 4 коли с роднини и съобщават, че детето е прогледнало. Майката, бащата и бабата минават пътя до храма на колене и изчакват свещеника да изчете благодарствена молитва. Има запазен и благодарствен надпис: „Благодаря ти всевеликомъчениче Панталеймоне, лечителю мой!”.

Според хорските разкази цялото място на манастира енергийно е много силно, стига човек да има вяра. Има сведения за излекувани инвалиди с различни недъзи, отправяли молитви пред иконата на Богородица.
Чудесата на иконата се свързват и със зачатията на бездетни майки. Презвитера Мария разказва, че за 7 години е кръстила 17 деца, заченати след молитви към иконата. Хората идват, преспиват в манастира (може и в храма), молят се, участват в службите, свещеникът им чете молитва. Скоро след това съобщават, че жената е бременна ...
През 1922 г. в храма избухва пожар, след който иконата е намерена невредима в пепелта. Но за всеки случай след това иконата е съхранена в предпазен метален кожух със стъкло.

В манастира е запазена и плащеница, която е намерена още в стария храм. Правена е на естествена кожа, но е била доста повредена. Сестра Доминика извикава монах от Дряновски манастир, който да я реставрира. За целта дядо Георги е горил дъбови дърва, пресявал пепелта, смесвал я е с белтък от яйца и с полученото лепило монахът е залепил кожената плащеница на нова основа, преди да бъде поставена в рамка.

Странник видя, че манастир Свети Панталеймон се възражда към нов живот. Изгражда се и стопанска сграда за посрещане на гости и поклонници. Нейният покрив е завършен с помощта на руско семейство.
Всяка допълнителна помощ ще е добре дошла и посрещната с благодарствени молитви.

В околностите на манастира е скрит и Геокеш Obidim Monastery (GC5EB1V).

 
  • Интернет: Не
  • web: http://
  • GSM:
    +359888080215 отец Здравчо Джолев
    +359878674572 презвитера Мария
    +359882533353 настоятел Петър Попов
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Маршрути

Развлечения

Настаняване

Категория - звезди : *

Общ брой легла: Към края на 2014 г. манастирът разполага с 18 легла за настаняване на гости

Тройни стаи - брой: 6 стаи с по 3 легла
Тройни стаи – квадратура: 10-12 м2

Бележки към ценовата информация: Към края на 2014 г. цената за нощувка е 5 лева за легло. Плюс дарения според възможностите от поклонниците.

Екстри за стаите

  • Настилка керамика, камък
  • Настилка дърво, паркет
  • Настилка мокет, килим
  • Стени мазилка, боя
  • Стени дърво, ламперия
  • Стени тапети
  • Централно отопление
  • Отопление на ток
  • Отопление с дърва, камина
  • Климатик
  • Радио
  • Телевизор
  • Интернет кабелен
  • Интернет WiFi
  • Телефон
  • Гардероб, закачалки
  • Място за куфари
  • Допълнителни завивки
  • Кухненски прибори, печка
  • Охрана на стаите
  • Допълнителни възглавници
  • Сейф
  • Хладилник, мини бар
  • Тоалетка с огледало
  • Нощни лампи
  • Осветление от тавана
  • Стенни аплици
  • Столове, табуретки
  • Мека мебел
  • Маса, писалище
  • Нощни шкафчета
  • Плътни завеси, щори
  • Тераса
  • Собствен санитарен възел
  • Тоалетна
  • Биде
  • Душ
  • Душ кабина
  • Вана
  • Джакузи
  • Сешоар
  • Леген, сушилка, простор
  • Хотелска козметика
  • Хавлиени кърпи
  • Чехли, халат

Други екстри на стаите: Стаите са уютни и чисти.
Общ санитарен възел на етажа.

Календар

Начална дата на събитието: 27.07.2024
Крайна дата на събитието: 27.07.2024
  Повторяемост на събитието всяка година
"Достойно есть" в изпълнение на българският Патриарх Неофит



 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2627
Регистрирани потребители: 364

Реклама