Какво всъщност празнуваме на Коледа? Едно изследване в пространството и времето на сдружение ВсеСтранници.

Малко астрономия

Поради въртенето на Земята около Слънцето и собствената си, наклонена земна ос, се сменят годишните сезони, променят се продължителността на деня и нощта. За различните географски ширини се преместват и видимите точки на изгрев и залез на Слънцето по видимия за наблюдателя хоризонт.

Най-южната географска ширина (23º 26′ 22″ на юг от Екватора), на която Слънцето в 12 часа на обяд може да се вижда разположено в зенит (слънчевите лъчи падат под 90º към земната повърхност) се нарича Тропик на Козирога. По това време южното полукълбо на Земята е наклонено възможно най-много към Слънцето.
По същото време в северното полукълбо Слънцето изгрява и се движи възможно най-ниско над видимия хоризонт. Съответно денят е най-къс, а нощта е най-дълга. Тогава настъпва и астрономическата зима. Явлението е известно като зимно слънцестоене и настъпва привечер на 21 декември. Това е и най-късият ден в годината. В следващите три дни Слънцето видимо изгрява на едно и също място, ниско в югоизточна посока. А на 25 декември точката на изгряване на Слънцето видимо се премества малко по-високо и денят започва да расте.

В този период, точката на изгряване на Слънцето, може лесно да се определи като при залез се проследи мислената линия свързваща трите звезди от пояса на съзвездие Орион с изгряващата от изток на свечеряване звезда Сириус от съзвездие Голямо куче.

Орион е екваториално съзвездие, което се вижда от северното полукълбо през есента и зимата. В ляво под него е разположено съзвездие Голямо куче. В дясно над него се намира съзвездие Бик (Телец). Приблизителното положение на главната му звезда може лесно да се определи като се продължи мислената линия свързваща трите звезди от пояса на съзвездие Орион надясно. В "краката" на Орион се намира съзвездието Заек.

За последните 10000 години на практика положението на звездите от съзвездие Орион не се е променило, а звездата Сириус се е придвижила леко в посока на условната права линия, определена от трите звезди от пояса на Орион.

Малко антична митология

Разположението и движението на небесните тела е дало (много често все още необяснимо) отражение в културите още на древните народи. Звездите са се използвали (и все още се използват) и за обозначаване на времето на различни селскостопански дейности и за ориентация в пространството.

От древни времена до наши дни, в различни общества и култури, Кучешката звезда Сириус е неизменно асоциирана с божественост и е смятана за източник на живот, знание и сила. На древните езици звездата е наричана и Кучето на Слънцето или Водещата звезда.

Египетските пирамиди повтарят точно трите звезди от пояса на съзвездие Орион, а звездата Сириус (Сотис) има пряка връзка с разположените на камерите и тунелите точно по времето на зимното слънцестоене. За древните египтяни съзвездие Сах (Орион) е небесното въплащение на богът на светлината Озирис- "царят на звездите". Звездата Сириус е свързвана с богиня Нут (майка на Озирис и Изида), а впоследствие и с богиня Изида, които всяка сутрин "раждат" Слънцето. От най-древни времена Сириус (небесното въплъщение на Изида, господарката на звездите) е бил почитан в Древен Египет като предвечна звезда, повеляваща на останалите звезди.

Още в митологията на древен Египет прави впечатление изобразяването на редица богове, свързани със слънцето с т.н. Египетски кръст Анкх в ръце, в който на мястото на горното рамо има овал. За неговият произход и значение няма еднозначно мнение на специалистите. Но всеки, който е виждал сутрешен изгрев над водна повърхност, много лесно може да направи аналогията в отражението и изображението. Такива кръстове като женски надгробия, все още могат да се видят и по старите гробища в България. Такива кръстове все още могат да се видят и по обредни хлябове за Бъдни вечер.

В митологията на древното африканско племе догони, се говори, че боговете са дошли откъм двойната звезда Сириус и са предали знания на хората.
За двойната звезда Сириус и за въртенете на двете звезди една около друга се говори и в Корана, продиктуван на пророка Мохамед между 610 и 632 г. Че Сириус е двойна звезда е известно на астрономите едва от XX век.
И до ден днешен редица тайни (масонски) общества включват звездата Сириус, в своята символика и ритуали.

Божества от древността до наши дни (в т.ч. Гилгамеш, Митра, Тракийският конник, Мадарският конник, сега Св.Георги) са изобразявани като ловец (войн) сражаващ се с бик (лъв, змей) и съпроводени от куче като пазител на душата. При това изображенията точно съответстват на разположението и изобразяването на съзвездията Орион (ловец), Бик (Телец) и Голямо куче.

И в България учените отдавна са разкрили, че тракийските, погребални могили в археологическия резерват „Сборяново“ при село Свещари, повтарят точно разположението на звездите от съзвездието Орион. Множество пещери-утроби приемат в себе си слънчевото обладаване, а в древността в тях са се извършвали обредни ритуали в дните на зимното слънцестоене.
В изобразените сцени от пещера Магура, типичната фигура на божествен човек, точно повтаря конфигурацията на звездите от съзвездие Орион. Звездна карта на тази част от небето е изобразена и на скална площадка над пещера Лепеница.

В славянската митология Коляда (Коледа) е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл и олицетворяващо младото зимно слънце, родено сутринта след зимното слънцестоене.

Много култури и езически религии по света почитат времето на зимното слънцестоене като момент с особено значение. В този период Слънцето символично умира и се възражда за нов живот. В три поредни дни светлината сякаш се бори с тъмнината за надмощие.  Тогава се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
От преди много хилядолетия, в много различни култури в северното полукълбо през този период се е отбелязвало и раждането на повече от 100 слънчеви божествени синове. Между всички тях не могат да не се забележат множество общи черти:
- Преди раждането им има противоборство между тъмнината и светлината, в което светлината винаги побеждава.
- Божествената майка ги зачева по странен начин, свързан с върховния бог. Самата Божествена майка символизира плодородие, свързва се със земята, и често се отъждествява със звездата Сириус.
- Мястото на раждането им е предсказано от новоизгряваща звезда (Източната, Кучешката, Витлеемската, определяна като Сириус) следвана от „тримата крале” (мъдреци, влъхви). От древността като „тримата крале” са известни трите звезди от пояса на съзвездие Орион.
- Раждането на слънчевите божествени синове е на мрачно място- обор, пещера, тъмна гора, блато. От тъмнината се възражда и Слънцето между 21 и 25 декември.
- Има опит за убийство на новородените момчета по това време, поради древно предсказание за завземане на престола.
- Имат по 12 последователи (ученици). Дванадесет зодиакални знака предначертават пътя на Слънцето (Бога), което преминава през съответните зодиакални съзвездия. 12 са племената (и царете) на Израел, 12 са братята на Йосиф ...
- Правят множество чудеса
- Умират от насилствена смърт, като е пролята кръвта им.
- Възкръсват (три дни) след смъртта си.

Малко съвременни митология и факти

Горните митове за последно са намерили отражение в Библията. Но дори и там действителната дата на раждането на Исус Христос не е ясна и не е упомената никъде. Както изчислява в началото на III-ти век християнския писател и апологет Климент Александрийски, това би трябвало да се е случило около месец май.
В предхристиянските епохи хората посрещали с пируване зимното слънцестоене, когато денят е започвал да се увеличава и нарастващото Слънце да побеждава намаляващото Слънце.
Древноримският празник Сатурналии в чест на Възраждането на Непобедимото слънце, се провеждал между 17 и 24 декември. По времето на Сатурналиите обществените работи били отменени, учениците не учили, забранено било да се наказват престъпниците. Всички военни или търговски действия били спрени, а училищата и съда затворени.
В обикновеното римско семейство празникът започвал с жертвоприношение – заколвало се прасе в чест на бога. По повод празника хората си пожелавали „весели сатурналии“ и си подарявали подаръци, saturnalia и sigilaria - восъчни свещи /cerei/ и тестени или керамични фигурки. Първите символизирали зимното слънцестоене, което напомняло бог Сатурн, а фигурките служели като играчки за децата.
На 25-ти декември римляните празнували "Раждане на непобедимото Слънце".

Денят 25-ти декември за Рождество Христово е избран от Римската църква чак през IV век от папа Юлий I. До края на VI век наложеният нов празник се разпространява в Европа. Църквата наложила празника, но не успяла да наложи начина на празнуването му. Затова честванията запазили езическата си окраска с шумни гуляи. 

В записките на сирийски епископ от XII век, е запазена следната бележка:
"Причината отците да пренесат тържеството от 6 януари на 25 декември бе следната: езичниците имаха обичай да празнуват на същия 25 декември рождеството на Слънцето и на него запалваха светлини в знак на веселие. Християните също вземаха участие в тези тържества и веселия. Затова, когато сановниците на църквата разбраха, че християните имат склонност към този празник, те се посъветваха и решиха на този ден да се празнува Рождество, а на 6 януари - Богоявление и това те правят и до днешни дни, включително и запалването на светлини."

През Средновековието (XVI-XVII век) е имало опит на християнството да подмени изцяло езическите имена на съзвездията с имена на персонажи от библията, вместо Овен– апостол Петър, вместо Лира– Ясли Христови, като разбира се Слънцето било наречено на Исус Христос.
С асимилирането на празниците, съзвездията и древните божества в християнските традиции се е целяло да се заличат съществувалите до тогава други богове, езически вярвания и ритуали. Още от определянето на 25-ти декември за Рождество Христово та до наши дни, Църквата се стреми всячески да заклеими и изкорени празнуването на зимното слънцестоене по друг начин. 
В Синайският молитвеник (на латински: Euchologium Sinaiticum - глаголически ръкопис от ΧΙ век.) е записано: 
"Аще к'то въ а' день идет(ъ) на колѧдѫ енѹарѣ, ѣкоже пръвѣе погани творѣахѫ, в' лѣт(ъ) да покаетъ сѧ о хлѣб(ѣ) о вод(ѣ)."
"Ако някой ходи на коледа на първия ден през януари, както по-рано правеха езичниците, да се покайва три години на хляб и вода!".
По време на Възражадането, българския йеросхимонах Спиридон Габровски (XVIII век) пише за Коледа: "Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай." Такова е становището на Православната Църква и до сега. 

В началото на XVII век, релегиозните реформи в Европа променили начина на празнуване на Коледа. През 1644 г. пуританите надделели в Англия и Оливър Кромуел забранил Рождество. После крал Чарлз II възстановил празника.

От древни времена хората имали обичай да кичат домовете си през зимата с клонки от вечнозелени растения. В немските домове  те са украсявани със запалени свещи и с лакомства за децата.
Най-рано запазените сведения за коледно дърво са от 1800 г., когато Джон Уоткинс описва коледните тържества на кралското семейство на Великобритания в биографията на кралица Шарлот. Кралското семейсто било поканило на вечеря шестдесет бедни семейства. И измежду всичките забавления за децата, в залата имало и тисово дърво, украсено със запалени свещи и лакомства.

Дядо Коледа се появява през 1804 г., когато американският търговец и филантроп Джон Пинтард представя в Нюйоркското историческо дружество статуетка на чудотвореца, който прави подаръци, Свети Никола, облечена с дрешки в синьо, бяло и зелено. Сейнт Никълъс бързо се превръща в Санта Клаус и започва да налага купуването на подаръци.
В източнославянските традиции дядо Мраз е отдавна персонифициран митологичен беловлас старец, който тича през плодородните поля и вика зимните студове. В представите на хората лютата зима, с много сняг, се свързва с богат урожай през лятото. В руската литературна традиция дядо Мраз се появява през 1840 г. в сборника "Приказки на дядо Ириней" от Владимир Одоевский.

В България Дядо Мраз се появява като литературен герой в приказката на Елин Пелин "Дядо Мраз и внуците му" през 1910 г. 

Протестантите-емигранти в Америка обаче, продължават да не признават Рождество - там това е официален празник едва от 1870 г. Но вече като семеен празник на мир и носталгия.

През 1820 г. писателят Уошингтън Ървинг съчинява сборник с идилични истории за посрещането на Рождество в англйско имение, където господарят кани селяните в дома си на семеен празник, обединяващ хората с различен социален статус. Писателят добавя и шейна към Санта Клаус. Измислените от него "старинни" обичай са плод основно на фантазията му. Но книгата му "Бележки на Джефри Крейън" става популярна и хората започват да ги копират.
Чарлз Дикенс пише "Коледна приказка" и посланията му за благотворителност и милосърдие създават коледните ценности във викторианска Англия и в САЩ. 

Първото изобразяване на западния дядо Коледа с шейна и северни елени е като раздаващ подаръци на войниците от Севера в гражданската война на САЩ  (1861 – 1865). Политическият карикатурист Томас Наст го изобразявава на страниците на "Harper's Weekly" на 3 януари 1863 г.
След войната "Harper's Weekly" и Томас Наст продължават да осребряват идеята за Коледа и лансират легендата за получаването на подаръците в чорап, както и местообитанието и работилницата с елфите-помощници на дядо Коледа на Северния полюс. В техните илюстрации са представени и тефтерът на дядо Коледа, както и телескопът му, през който гледа за добрите и лошите деца.

Съвременната украсена елха за Коледа не е част от традициите в Европа чак до средата на XIX век. През 1840 г. принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота се жени за своята първа братовчедка кралица Виктория, а през 1848 г. кралското семейство е изрисувано пред украсено коледно дърво в Уиндзорския замък в тогавашният вестник "The Illustrated London News". Едва след това украсената с играчки коледна елха придобива широка популярност в Европа.

Сегашният образ на  Дядо Коледа се появява в 30-те години на XX век, когато индустриалният гигант "Кока-Кола" усеща, че по Коледа се продва добре и започва да го изобразява в свои реклами (с цел увеличение на зимните си продажби) с голям корем, розови бузки и дрехи в бяло и червено.

Стигащите понякога до абсурд светлинни украси с електрически лампички и лудото пазаруване на подаръци и храна за Коледа, също са плод на съвременното силно комерсализирано общество, които изместват в страни същността на празника.

Календарът на (пра)българите

Няколко хилядолетия преди Новата ера, прабългарите съумяват да съставят най-точната система за измерване на продължителността на Земната година. Тя се основава главно на движението на дванадесет съзвездия, носещи имената на животни, в зависимост от движението на Юпитер (Янкул) около слънцето (Юпитер прави пълната си обиколка около Слънцето за 12 години). (Пра)българският календар отново е свързан и със звездата Сириус.
От древени времена, прабългарският календарът се е изобразявал и с кръст като символ на връзката между Земята и Небето. От двете му страни на еднакво разстояние били изобразявани Юпитер и Слънцето. Двете равни хоризонтални рамене представлявали сянката, която хвърля Слънцето в дните на пролетното и есенното равноденствие (22 март и 22 септември). Дължината на горното (по-късо) рамо на кръста отговаряло на сянката, която хвърля Слънцето през времето на лятното слънцестоене. Съответно дължината на долното (по-дълго) рамо на кръста отговаряло на сянката, която хвърля Слънцето през времето на зимното слънцестоене.
Според българския календар годината има 365 дни и започва с най-късия зимен ден, наричан Единак (днес Игнажден). На всеки 4 години (високосна година) бил добавян един допълнителен ден- Денят на Слънцето.
Годината се състояла от 12 месеца, разделени на 4 групи, като първият месец от всяка група имал 31 дни, а другите 2 – по 30 дни. Българската година винаги започва с месеца на свинята.
Интересен факт е, че всеки българин е можел да си служи с календара, докато при китайците например той е бил достояние само на висшата образована класа.

Според професор Васил Златарски за начална година на хронологията на прабългарите трябва да се приеме 5508 г. преди Христа. Потвърждението е от прабългарски надпис върху каменен обелиск, намерен в Унгария, предполагаемо свързан с покръстването на българите при цар Борис, на който е изсечена годината 6374 от българското летоброене. Което означава, че българското летоброене е на над 7500 години.

А на Асеновата колона в храм "Св. 40 мъченици" в град Велико Търново, е запазаен надпис на български език, посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница:
"В лето 6738 (1230) индикт III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с по-мощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, като бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин."

За да се достигне въобще до идеята за календар, че и да се състави толкова точен календар са нужни наблюдения за движението на звездите и слънчевата система в продължение на много столетия, ако не и в продължение на пълен кръговрат на слънчевата система.
Най-старото изображение на този календар в Европа е намерено в Букоровски манастир в България.

Пълно изследване върху Българският календар

Обичаите на (пра)българите

Ярката есенно-зимна звезда Сириус е отбелязана и от българските народни звездобройци. Била наричана Керванджийката или Лъжекерван. Това име е свързано с легендата, че в късен есенен следобед керван от коли спрял за почивка край непознати пътища. Керванджиите заспали, а като се пробудили видели на изток ярка, бяла звезда. Взели я за Зорницата (планетата Венера), впрегнали колите и потеглили към нея. Но вместо утрото, още по непрогледна тъмнина обгърнала кервана. Той се заблудил, попаднал в тинесто блато и всички потънали.
Съзвездието Орион, звездата Сириус и околните звезди във фолклорните митологичните виждания на българите са оприличени и като Ралицата- волове, теглещи рало и орач, който ги подкарва с остен. А около тях се намират и заек и куче. Когато Ралицата "заорава" (започне да се вижда) на небето, значи настъпва време за оран,

Красивата светла ивица на Млечния път, пресичаща небосвода, е отразена в народните предания под името Кумовата слама. Легендата разказва как през една зимна нощ, един бедняк решил да открадне слама за животните си от своя кръстник. На връщане обаче, от продъненият му кош по пътя изпопадала слама, оставяйки зад него следа. На сутринта, по следата крадецът бил разкрит. Проклел кръстника делото на кумеца си и така разпръснатата слама останала да гори вечно в небето.

Народното име на Слънцето в българския фолклор е Райко. Според народните легенди някога Слънцето е било човек. Поради това, че бил много праведен, Бог го качил нависоко и го надарил със сила да свети вечно на света, да бъде всевиждащо и всезнаещо.

В българските традиции 21 декември- Зимното слънцестоене се отбелязва от празника Игнажден (Еднажден, Идинак, Иняжден, Игнет, Полязник, Млад Бог, Млад ден). Имен ден имат всички с имена: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, както и Пламен и Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира,С ветослав и Светослава.

Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой пръв ще влезе в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех. Освен в България, празникът и до ден днешен се отбелязва по аналогичен начин и на практика под едно и също име в много държави в т.ч. Полша, Чехия, Словакия, Словения, Сърбия, Украйна, Беларус, Русия. В някои от държавите този обичай се провежда на Коледа.
На този ден не бива да се изнася нищо от къщата (най-вече огън, жар или сол) за да не излезе берекетът. Не се иска и не се дава нищо назаем. Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече. Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Не се зачева дете, защото ще се роди с недъг, а бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Не се местят кошери, за да не бягат пчелите. Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.

От древността един от най-важните ритуали е бил запалването на огън на открито. Този свещен огън се палел, за да дари сила и живот на слънцето, за което се смятало, че се преражда. В този и в следващите дни, се палят свещи и се окачват светлини, които имат за цел да помогнат на слънцето в новата му фаза на растеж. Домовете се украсяват с вечнозелени растения, като символи на живота. В този период хората си разменят подаръци като израз на отдаване на вътрешна светлина.

В българския народен календар 24 декември- Бъдни вечер се нарича още  Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич, Вечерня, Неядка, Крачун и Детешка.
Освен в България, Бъдни вечер и Коледа и до ден днешен се отбелязват по аналогичен начин и на практика под едно и също име в много държави в т.ч. Полша, Чехия, Словакия, Словения, Сърбия, Албания, Гърция, Ръмъния, Молдова, Украйна, Беларус, Русия.

Православната църква почита и паметта на Света мъченица Евгения. Имен ден имат всички с имена Евгени, Евгения, Евга, Жени, Благородна, Бистра, Малена и Малин.
Според българското народно вярване, Богородица се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа (Бъдни вечер) родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Млада булка, която ражда за пръв път (първескиня), не бивало да съобщава новината за раждането си в същия ден (детето може да не оживее), а на следващия- тогава се канят гости.

На Бъдни вечер в огъня се слага дебело дъбово дърво (бъдняк), което да подържа огъня през цялата нощ (и да помогне за възраждане на слънцето). В дървото има провъртяна дупка, в която се затапват, зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно. Празникът на "горящото дъбово дърво" все още се е запазил и в териториите на Стара България (днешна Чечено-Ингушетия).
Под масата се разстила слама, която символизира Млечния път. На празничната трапеза на Бъдни вечер се слагат нечетен брой (7, 9, 11) ястия от продукти произлезли от земята, които набъбват при приготвянето си (символизиращи нарастващото слънце)- боб, ориз, жито, булгур, ошаф. На трапезата присъстват и плодове и: Мед, който да направи годината ни по-сладка; Лук, за да ни увеличи състоянието колкото са люспите на главата; Чесън, за да ни пази от злите сили.
Коледните обредни хлябове са безкръвното жертвоприношение за светлия празник. Замесва се брашно от предварително отделените най-хубави житни зърна, измити в прясна вода и изсушени. Брашното е пресято през три фини сита (символизиращи трите дни, в които слънцето се мъчи да пробие тъмнината), замесено е с три води "мълчана", "цветна" и "неначената" вода, донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато месят хлябовете, момите и невестите пеят коледни обредни песни. Хлябовете са три вида: Първият е "боговица", "божия пита" или "светец" – наречен е на самия празник. Най-популярните изображения в обредните хлябовете за Бъдни вечер са кръст, слънце и житни класове- "купи със слама", "харман", "гумно". Последните най-често се свързват с темата за добра реколта през новата година. Всъщност тези имена са народните наименования на Млечния път в звездното небе. В обредният хляб се поставя паричка за късмет или наречени късмети за всички.
Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството, а третият вид са "витите, превити краваи" с дупка в средата, които се даряват на коледарите след полунощ. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ.
Вечерята започва рано за да узреят рано житата. Никой не става от нея, за да не стават кокошките от полозите, ако това се наложи, се ходи приведен, за да се приведат и натежат житата. При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за липсващите в дома, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, защото се вярва, че на нея идва и духът-покровителят на дома.
Битува и поверие, че на Бъдни вечер срещу Коледа, точно в полунощ небето се отваря за миг. Тогава всеки може да си пожелае нещо хубаво, защото тогава желанията се сбъдват. Извършва се и гадаене за плодородието през следващата година.

В българския народен календар 25 декември- Коледа се нарича още Голяма Коледа. Православната църква чества Рождество Христово. Имен ден празнуват всички с имена Христо и Кольо.

Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основната цел на ритуала е да се оповести вълшебното раждане на ново състояние на Вселената, на новият Бог-Слънце. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата- който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са накичени с китки на калпаците, а в ръцете си носят шарени тояги. Времето за коледуване е строго определено от традицията- от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества, а коледарите със своите ритуали имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока за посрещане на изгрева. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Навсякъде коледните песни съдържат в текста си: известие за пристигането на коледари; поздравление към домакините на къщата; молба за дарове към коледарите; поздравления и благопожелания за следващата слънчева година.
Стопанинът кани младите мъже около трапезата и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.
Всички ходят на църква. Прави се традиционното общо хоро. На Коледа свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки- месо, зеле, гъби, праз, тиква и др.
На този ден от стари времена са се принасяли в жертва животни и се устройвали богати угощения. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо. Традиционната трапеза включва пита, баница, пача, печен дроб, пъстърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.

Коледните празници продължават до Стефановден на 27 декември, когато имен ден имат хората с имена Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.

Още ВсеСтранни начинания ...