Алботински скален манастир се намира на около двадесет километра западно от град Видин. При тръгването от града се придържаме към пътя в посока сръбския град Неготин, като при разклона преди село Иново се отклоняваме на ляво(за летището). Продължава се през село Градец до разклона за селата Долни Бошняк и Раброво. Тук се поема към Раброво (на дясно). След 2 – 3 километра се достига до малка поляна, в сърцето на гората. Лесно ще се ориентирате за мястото, до пътя е изграден малък параклис "Възкресение Христово".
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани с Възкресение Христово (Великден).

Паркирате на удобно място на поляната и се отправяте по пътеката към чешмата с чиста изворна вода, и от там нагоре до самия манастир. Разстоянието е само около стотина метра

Алботинският скален манастир носи името си от местността Алботин (по името на несъществуващо днес село със същото име), сега в Защитена територия "Швирлик" от Натура 2000.
Основан е около XIII век и е най-западния скален манастир в България. Той не е действащ, но все още ясно си личат монашеските килии, триабсидната църква, складовете и монашеските гробове. Комплексът се състои от осем помещения, като манастирският храм е разположен в средния сектор, в най-вдлъбнатата част от извивката на скалния масив. Той е трикорабен, ориентиран според канона от запад на изток, като южната и югозападната му част са напълно унищожени. Наличието на баптистерий сочи, че в храмът е служел не само за монашески молитви, но и за обществени богослужения. В северозападната си част манастирът има втори етаж, където се намира второто по размери помещение след храма, за което се предполага, че е служело за трапезария. В западната част се намират другите помещения от обителта— монашески килии, магерница, изба, складове. Всяко помещение е имало изход към терасата, покрита някога с обединяващ чардак, висящ на 20-25 метра над реката. Личат и две издълбани щерни за вода.

Предполага се, че в манастирът е кипял, освен духовен, и книжовен живот, заради близостта си със средновековния Бдин. За основатели се смятат рода Шишмановци. Дори Иван Срацимир често е посещавал обителта, тъй като неговата майка се е оттеглила в женски метох в околността. Тук е служел и свети Ромил Бдински, а някои източници сочат, че Паисий Хилендарски е отсядал в манастира по времето, когато е пишел История Славянобългарска.

Не е известно името на някогашния манастирския храм, но се предполага, че той е бил посветен на Възкресение Христово, заради запазилата се и до днешни дни традиция на втория ден на Великден в подножието на манастира да се прави събор и да се вият хора̀ за възпоминание на мъртвите. Обичаят е много почитан от власите, които идват с портретите на своите починали родственици и ги окачват по клоните на вековно дърво на поляната под манастира. Всяко от хора̀та, които се играят до обяд, е предназначено за отделен мъртвец, а следобед се играят хора̀ за живите. Българи и власи берат цветето росен и раздават по стрък за всеки починал. От няколко години старата традиция се възражда чрез фестивал, в който участват много състави за автентичен фолклор от Видинско и Врачанско, както и влашки фолклорни състави от Сърбия и Румъния. Те представят нематериалното културно наследство на своя край и така цялото дефиле на река Тополовец се оглася от народните песни и потропването от танците на участници и гости на събора чак да късните часове на вечерта.

Целогодишно много хора търсят изцеление край Алботинския скален манастир. Вярващите християни са убедени, че болен който преспи на поляната край извора под скалния манастир, ще оздравее, домът му ще бъде благословен, а трапезата му богата.

Местността е чудесна за прекарване на уикенда, живописни гледки и къмпингуване, съчетавайки тишината на природата и непознатата българска история. В района са обособени няколко къта за отдих с огнища.
Флората и фауната са характерни за релефа и климата на района. В гората през месец май изобилстват червените огньове на божура и множество други цветя и билки. В началото на гората се срещат различни храстовидни и ниски дървета, а навътре преобладава дъбът. Животинските видове се представляват от сърни, чакали, лисици, глигани и др.

На по-малко от километър в югоизточна посока от параклиса се намира и така наречената Дядогергова дупка- изкуствено изкопана малка пещера. Нейният създател се е надявал да открие заровеното голямо съкровище на цар Иван Срацимир, но уви ...