Странстванията на Света Петка Епиватска
Местоположение
 
  • Държава:
  • Регион:
  • Област:
  • Община:
  • Селище:
  • в околностите на
 
 
 

Sveta PetkaВ историята на християнството в България се почитат поне три светици с име Петка (Параскева), поради факта, че са родени в петък (петък на гръцки е "параскеви"). Затова и в доста храмовете на много църкви, всеки петък се извършва служба в тяхна чест. Интересно съвпадение е, че в християнските традиции и Исус Христос е разпнат на кръста в петък ...

В средновековието доста храмове, които са съграждани край (лековит) водоизточник (светилище от древни времена) са носели името Свети Живоприемни източник. Този празник се чества на Светли петък- първият петък след Великден. Свързан е директно с библейската история за Пресвета Богородица и няма нищо общо с никоя от светиците с име Петка (Параскева). Понеже се чества обаче в петък, с течение на времето, и след появяване на мощите на Света Петка Епиватска, постепенно мястото се превръщало в посветено на тази светица.

По изследване на сдружение ВсеСтранници доста често и трите светици се бъркат една с друга или култът към тях по места е смесен. Понякога хората си мислят, че се молят на една светица пред иконата на съвсем друга такава. Има дори храмови икони на една светица, от които са заличени едни атрибути, а са добавени други за да се превърна иконата във „вярната”.

Хронологически трите светици са:

Света преподобномъченица Петка (Параскева) Римлянка живяла в околностите на древния град Рим при управлението на император Антонин Пий, от 138 до 161 г. Заради вярата си в Христа, Параскева била хвърлена в котел с кипящо масло и катран, но останала невредима. На мъченията й присъствал и императорът, но в очите му попаднали пръски от врящата течност, в която била Параскева, и той ослепял. При воплите му за помощ мъченицата му изпросила отново зрение от Бог. Заради чудото тя обърнала него и мнозина други към вярата в Христа, а след това обикаляла от град на град и проповядвала християнството. Заради това някой си цар на име Тарасий заповядал да била посечена с меч. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград. Успението на Света Петка Римлянка се чества на 26 юли.
На изображенията Света Петка Римлянка традиционно държи табличка с очи, заради чудото с даряването на зрение.

Света великомъченица Петка (Параскева) Иконийска била родом от Икония, Мала Азия. След смъртта на благочестивите си родители пожелала да остане девица и раздала богатството на родителите си на бедните. Заради Христовата вяра била бита и хвърлена в тъмница, мъчили я в огън, но излязла невредима от всички беди и била обезглавена с меч по време на император Диоклетиан в 303 година. Чества се на 28 октомври. На изображенията Света Петка Иконийска традиционно е с червена горна дреха (плащ, наметало), вероятно заради кръвта при обезглавяването.

Света преподобна Петка (Параскева) Епиватска (Търновска, Българска, Белградска, Сръбска, Яшка), за която е настоящото проучване, е родена през втората половина на Х век в Епиват (сега квартал Selimpasha на Silivri до Истамбул), в семейство на благочестиви и уважавани хора. По-големият ѝ брат Евтимий, който също поел пътя на монашеството, бил ръкоположен за митрополит на Мадит (Майтос) и след смъртта си също бил канонизиран като светец.
Още от малка Света Петка била възпитана от родителите си в христовата вяра. След смъртта им тя сменила дрехите си с просешки и раздавала своето имущество на бедните. Когато родителите ѝ починали, а брат ѝ вече бил монах, Света Петка напуснала дома си и обходила светите места в  Константинопол (Цариград), като пет години прекарала в пост край усамотения храм “Покров Богородичен” в Ираклия. След това заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб и се установила в Йорданската пустиня, следвайки примера на прочутата Света Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала отново в Епиват и се заселила при храма “Свети Апостоли”, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямала живи роднини, никой не я познавал и състрадателни хора погребали монахинята извън градските стени като чужденка.
Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в което Света Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят нетленните ѝ мощи, които били пренесени в храм “Свети Апостоли” в Каликратия. Преданията за отшелническия и праведем живот Света Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник, чийто първообраз е изгубен. По това време Света Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия.
След битката при Клокотница (9 март 1230 г.) българският цар Иван Асен II победил латинците и постигнал военна и политическа хегемония на Балканите. През 1234 г. той изискал мощите от Латинската империя като им опростил голяма част от данъците.
Нетленното тяло на преподобната Света Петка започнало своето странстване по земите на Балканите, което е описано в Летописен разказ за пренасяне мощите на Петка Епиватска от Каликратия в Търново от 1234 г.
Шествието с мощите на светицата, водено от митрополит Марко Преславски, обиколило и осветявало българските земи. Населението се стичало да се поклони на най-православната българска светица Петка. На места хората носели саркофага на ръце.

Мощите на Света Петка били пренесени тържествено в българската столица Търново и положени в царския храм на нейно име, в крепостта Царевец, където почивали до 1394 г. След това заедно с мощите на още 70 събрани други светци били пренесени в храм „Свети Иван Рилски” в подножието на хълма.
Още във времето на цар Иван Асен II било съставено Проложно житие на Света Петка.
По-късно било съставено и Проложно четиво за Света Параскева-Петка Търновска в Стишния пролог.
Най-големият връх в увековечаването й е написаното от Патриарх Евтимий Търновски житие - Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново - една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.
Мощите на Света Петка останали в старопрестолния град 155 години до падането на столицата под турско робство, като непосредствено преди това било съставено и Второ проложно житие на Света Петка като извадка от пространното житие написано от Патриарх Евтимий. Известни са и:
- Житие на Света Параскева (Петка) Търновска по чети миней от Полската национална библиотека Akc. 2996.
- Житие на Света Параскева (Петка) Търновска по Учителното евангелие от Библиотеката на Руската Академия на науките, 13.7.37

Когато турците превзели Търново през 1393 г., светите мощи на Преподобна Петка били „измолени” от турците и пренесени в град Видин. Там светите мощи останали само 3 години.

През 1396 г. и Видинското царство пада под турско робство. По молба на благочестивата сръбска княгиня Милица пред турския султан, мощите на светицата били пренесени в дворцовият храм на град Белград. Събитията са описани от ученикът на Патриарх Евтимий и свидетел на падането на Търново под турско робство Григорий Цамблак в неговия Разказ за пренасяне на мощите на Петка Търновска във Видин и Белград.

В Белград мощите на светицата престояли 125 години. През 1521 г. султан Сюлейман Великолепни завоювал Белград. Мощите на Света Петка не били отново „спасени” в новата сръбска столица- била загубена вярата в светицата като защитница на столиците на балканските държави- и били откарани в Цариград, където Цариградската патриаршия ги приела с благоговейна почит.

След още 120 години, през 1641 г., Цариградската патриаршия изпаднала в тежко материално затруднение и големи дългове поради големите данъци, които турската власт събирала от нея. Тогава Молдовският княз Василий Воевод /Василий Лупу/, родом от село Арнауткьой (сега село Пороище, край Разград), срещу доста злато откупил от цариградския патриарх Партений (Старши) мощите на Преподобната. Те тайно били спуснати по стената на Фернер към морето, а от там с кораб отнесени във Влашко, в град Яш и положени в храм "Свети Три Светители" на 13 юни 1641 г. Там, където моряците спирали за нощувка на брега по същия начин останали следи от пребиваването на мощите на светицата- например залив (и нос) Света Петка, северно от град Приморско.

След още 247 години, на 27 декември 1888 г. светите мощи на Преподобна Петка били пренесени в още по-величествената митрополитска катедрала "Сретение Господне” в град Яш, където почиват и до днес.
Хиляди поклонници от цял свят се стичат да се поклонят на мощите на светицата и да изпросят милост, здраве и сполуки.

При странстванванията на мощите на Света Петка Епиватска из Балканските земи, изворите, край които минавали ставали целебни, извършвали се чудодейни изцеления,  изграждали се светилища и храмове- развива се култ към светицата.

Култовете и свързаните с тях служби за проучвани и описани от доц.д-р Радослава Станкова от Българска академия на науките в Служби на Света Петка в български и сръбски ръкописи от XIII до XV век - публикация в Археографски прилози, кн. 28, 2006, 105-122 и Света Параскева Епиватска/Петка Търновска, преподобна, отшелница- публикация в Encyclopaedia Slavica Sanctorum.

По-късно някои от храмовете били разрушени или заменени, но споменът останал. Например преданието разказва, че в град Пловдив храмът посветен на Света Петка се е намирал на мястото на сегашната Джумая джамия.
Старият храм, който е съществувал на името на Света Петка в град Габрово по-късно е разрушен и на неговото място през 1865 г. е издигнат храм „Успение на Пресвета Богородица”.

Но на практика и до ден днешен по концентрацията на местата свързани със Света Петка Българска може да се проследи странстването на мощите из земите на Балканите.

На изображенията Света преподобна Петка (Параскева) Епиватска (Търновска, Българска, Белградска, Сръбска, Яшка, Нова) обикновено е с черно монашеско расо, но предвид видението преди изваждането на мощите от гроба, има и варианти с виждащи се царски одежди под расото.
Паметта на светицата се почита на 14 октомври от църквите в България и Румъния, а от църквата в Сърбия на 27 октомври (Зимен Петковден).

Зимният Петковден символично изразява преход към зимата и носи белезите на древните женски аграрни култове като елементи от тях се пренасят върху честването на Света Петка. Денят поставя началото на зимните семейни празници, посветени на покровителя-патрон на рода и семейството. Месят се обредни хлябове като най-големият се нарича на Света Петка. Свещеник ръси светена вода в къщата, освещава се хляба, а цялото семейство трикратно му се покланя. Правят се общоселски събори и курбани- в двора на храма се коли ялово животно и хората сядат на обща трапеза осветена от свещеника. Тържествата с песни и хора, се наричат и сгледи, защото на тях се избират бъдещите съпруги и съпрузи. От този ден започва периодът и на годежите и сватбите.
Празникът бележи края на стопанските дейности- есенната сеитба и прибирането на реколтата; освобождават се овчарите и ратаите и започва оплождането на домашния добитък. Затова е и празник на овчарите, а жените раздават питки за драве на животните.
От Петковден до Димитровден (26 октомври) се забранява домашната работа с вълна; кроенето, шиенето- за да не нападат хищници стадата. Според народното поверие, ако човек носи дреха, правена през този период, може да се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. В някои краища вярват, че Света Петка се явява във вид на змия-пазител на дома на онези жени, които не спазват забраните за работа.
Така зимният Петковден става начален момент на настъпващия поврат към зима и едновременно с това празник на една от най-уважаваните и почитани светици.

Още ВсеСтранни начинания ...

 
  • Интернет: Не
 

Култура

Новини

Дата на новината: 14.10.2013
Мощите на Света Петка в град Яш



 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2627
Регистрирани потребители: 364

Реклама