Местоположение
 
  • Държава:
  • Регион:
  • Област:
  • Община:
  • Селище:
  • в околностите на
 
 
 
Символът Канатица   Русский    English   

Обикновена геометрична шарка или спомен за древните божества на човечеството?

Какви божества почитате в действителност, независимо от вероизповеданието?!

Едно изследване на сдружение ВсеСтранници за местата по света, където е разпространен символът известен в България като Канатица.

Символиката в народния бит е една от първите форми за отразяване на заобикалящия ни свят. Символите са едни от първите писмени знаци още от зората на човечеството. И обикновено носят в себе си уникална информация, често пъти забравена или загубена през хилядолетията и преселенията на народите. Понякога тези знаци не са ясно видими за непосветения зрител. Но за много от тях се смята, че съдържат скрити, защитни послания.

Един такъв символ е изображението, известно от чипровските килими в България под името „Канатица”, който е предмет на това изследване. 

Той устойчиво се е запазил като изображение повече от седем хиляди години и се е разпространил по всички краища на Земята без значение на религия и държавно устройство.

Kanatitsa   Kanatitsa

В хода на проучването проведох кореспонденция със стотици държавни и частни културни организации, музеи и хора с интереси в областта от различни краища на света, където намерих символа. Разгледах няколко хиляди изображения и писмени материали.

На въпроса ми какво означава символа в съответните традиции и култури, най-честият отговор, който получавах беше, че фигурата е просто геометрична шарка (което е очевидно). Навсякъде по света този елемент се води уникален и местен символ. Всъщност уникалността му е точно в това, че е повсеместен.
Вижте сами на картата.

Знакът се оказва един от най-древните и широко разпространени символи по света, запазил се без изменения от дълбока древност до наши дни. 

Първото известно такова изображение е от около 5300 години пр.н.е. и е върху глинен съд, открит в селищна могила Хаджилар, на около 615 км южно от Истанбул. Което подсказва, че самата символика и причините за възникването й са доста по-стари. Тази датировка е само около 2-3 века след изчисляваните от учените предполагаеми години на Библейския Потоп.

Kanatitsa

Изображението има и художествени производни, които винаги преповтарят основния му елемент. По дизайна има интерпретации в зависимост от времето и местоположението, но символът по същество винаги остава същият. 

Факти, наименования и придавани значения на символа:

- На почти всички места по света, фигурата символизира вечен живот (или поне дълголетие), използва се като амулет за защита от зли сили и негативни влияния, и е символ, който носи щастие и благоденствие на притежателя му.

- Почти навсякъде символът е върху тъкани. Или върху нещо, което човек лесно може да вземе със себе си при преместването си от едно място на друго - съдове, дрехи, накити ... Редки са случите на изобразяване върху неподвижни обекти или предмети.  

- В България наименованието „Канатица” може да се преведе като „Криле”, „Криле на”. Логично е човек да се запита „Чии криле?”. Символ е на щастие, дълголетие и защита от зли сили.

- В килимите на Балканите, в Близкия Изток и Кавказ, фигурата често се изобразява около друга, известна като „Дървото на живота”.

Kanatitsa Kanatitsa Kanatitsa

- Едно от наименованията на изображението в Северна Америка е „Пеперуда”. Символизира вечен живот. Логично погледнато пеперудите са доста далеч от вечен живот. Но в името определено има препратка към четирите криле на пеперудите.

- На доста места по света, фигурата се нарича и „Утринна звезда”, „Зорница”, „Вечерна звезда” – все обозначения, които водят към доста еднотипни легенди.

- В Киргизстан символът се нарича Тумарча, което буквално означава „амулет”. Използва се като талисман, който предпазва от лоши погледи.

- В легендите от Далечния Изток (Тай култура), центърът на изображението често се нарича гнездото (тронът, престолът) на дракона. Логично възниква въпросът в центъра на какво е седял този „дракон”.

- В Далечния Изток - Тайланд, Лаос (Тай култура), тъкани завеси с този символ се слагат по входовете към жилищата за предпазване от негативни влияния и за благосъстояние на дома. 

- В селските къщи на Индия, фигурата се рисува на стената до входната врата за защита от зли сили и за щастие на дома.

- Изображение върху гробница (чулпас) на високопоставен вожд на народа Аймара от времената преди инките в Боливия, като символ на вечен живот.

Kanatitsa   Kanatitsa

- Мъжкото и женското начало, сватба, деца, родство между фамилии и племена ...
По това тълкувание би трябвало всички народи, при които го има този символ да са с еднакви родствени връзки, което е невъзможно. Тъкани с този знак се предават и употребяват по наследство през няколко поколения, когато родствените и племенни връзки вече са променени. А това изобщо не се отразява в промяна на символиката.

- Отражения на планини във вода. Символът действително е отгледален образ, както хоризонтално, така и вертикално. При това тълкувание възникват поне две несъответствия.
Първото е, че никоя планина на света не изглежда по този начин- обърната с върха надолу. 
Второто е, че народи, които живеят в пустнни местности, където липсват планини и вода, нямат никакъв шанс да видят точно тази гледка.

- „Диамант”- доста съвременна интерпретация на наименованието на символа. Върховете на фигурата наистина повтарят структурната решетка на това аморфно състояние на въглерода. Но едва ли хората преди повече от 7000 години са могли да го знаят.

След натрупването на доста данни за придаваното значение на символa по света, логично се запитах:

Какво е това обединяващо нещо от дълбока древност до наши дни, което закриля хората от зли сили, носи им благоденствие и евентуално има крила?! При това живее вечно, или поне е с достатъчно дълголетие?!

Първосигналният ми, спонтанен отговор беше- божества, ангели. Тези мистични крилати наставници и закрилници битуват в легендите на хората по цял свят, както и във всички Свещени писания.

Да видим дали това е възможна хипотеза:

Крилатите божества 

През цялата история на човечеството в преданията и фолклорът на народите са описвани крилати същества (божества), дошли от небето.

 Kanatitsa  Kanatitsa  Kanatitsa

В непризнаваната от Църквата за част от Библията „Книга на Енох” се говори за ангели дошли от небето и заживели сред хората. За същото (но съвсем накратко) става въпрос и в Библията.

Според Битие, Енох е седмият от десетте патриарси на човечеството, живели по няколко века преди Потопа. Енох е прадядо на библейския Ной, спасил хората и животните от Потопа. 

В клинописните текстове с митове от древна Месопотамия се говори за седем божества (мъдреци, полубогове), които са донесли култура и цивилизация на хората, учили са ги на изкуство и занаяти. На шумерски са наречени Abgal, а на акадски Apkallu. Apkallu се появяват в асирийските дворци като пазители срещу злите духове.

Седем са главните зороастрийски ангели Amesha Spenta (Светите безсмъртни).

В „Книга на Енох” също се говори и че ангелите са учили хората на металообработване, медицина, астрономия ... Специално са изброени и седем ангели (божества), които са първоучители.

Според второканоничната "Книга на Товит" седем са светите ангели, които възнасят молитвите към Господ.

Православната църква почита Седем Свети Архангели, които стоят пред престола Господен.

Същото предание е описано във ведическата и хиндуистка литература. Доста по-късно същите легенди се срещат и в културата на най-древните известни ни обитатели на Северна и Южна Америка.

В тях се говори, че тези крилати същества от небето били първите царе, благодетели и закрилници на хората. Те избирали измежду човеците управници-посредници, чрез които предавали своите знания. А следващите царе са техните наследници.

В Светите писания и в преданията от древността се говори също, че крилатите божества (божиите синове, ангелите), си харесвали дъщерите на хората и си ги взимали (за жени). Подобни легенди за откраднати момичета и младежи от митични крилати същества битуват сред хората и до наши дни.

Логично е да се предположи, че съществата са дошли от небето, като са долетели с някакви летателни апарати. Вероятно чрез летене са се придвижвали и над земната повърхност.Техническите параметри на летателните средства не са предмет на това изследване. 

 Kanatitsa    Kanatitsa

Факт е, че на най-старите известни изображения от древна Месопотамия тези същества (божества) са изобразявани с крила. При това най-често с четири (два чифта) крила. И в повечето случаи вършещи нещо около флорален мотив, наричан „Дървото на живота”.

За ангели с четири крила се говори в „Книга на Енох” и в митовете на много народи. 
За крилатите същества (ангели) като пратеници на небето (Бога) се говори и в свещените книги на всички религии, и в културата на всички народи.

Освен крила, друг неизменен атрибут на първите изображения на божества е и главата като на птица, обикновено оприличавана на орел.

В много от древните сказания се говори, че оперението и клюнът на крилатите божества са само „маска” (или защитен костюм?!), под която се крие хуманоидно същество, което може да живее нормално с хората и без тях. А при нужда могат отново да ги облекат и да отлетят към небето.

Логично е да се предположи, че при придвижването си с летателни средства, крилатите божества са използвали и шлем (каска) като предпазно средство.

 Kanatitsa    Kanatitsa    Kanatitsa

Представете си, че никога не сте виждали човешко същество с каска, което лети с някакво летателно средство. Как ще го опишете (нарисувате)?! 
Естествено като използвате аналогия с нещо познато. Най-естественото уподобяване е ... птица. И сегашните шлемове (каски) с вдигнат визьор, в профил изглеждат точно като клюн на птица. Подобен пример може да се даде с назоваването на влака като „железен кон“ от индианците в Северна Америка в недалечно минало.

За божествата с по няколко превъплащения едно от тях неизменно е ... орел, гарван, буревестник ... или друга птица с подобна осанка. И най-често се свързват с Утринна звезда, Зорница.

Впрочем и името на библейския ангел Луцифер идва от латинското Lucifer, което означава „носител на светлина“, „свет(л)оносец“, или простичко казано Зорница.

За няколко хиляди години изображенията на крилатите божества постепенно „еволюират” от птицеподобни до съвсем човешки образи. 

Добър пример е и християнският Архангел Михаил (Микал в исляма). В сегашните му представяния той се бори със злото (дявола), но в първоначалните му изображения винаги се бори със змей. Като борещи се със змей са изобразявани и древените крилати божества от Месопотамия, така се изобразяват и до сега божествената птица Гаруда, древните, божествата на Северна и Южна Америка, аналогични са и някои от съвременните гербове.

Неудобните за религиите божества-просветители (светлоносци) постепенно биват демонизирани. Но крилата винаги остават като неизменен атрибут и на „падналите” и на праведните ангели.

  Nemesis

Във вярванията на народите от Далечния Изток обаче, такава еволюция няма. Там неизменно се почита и присъства изображението на митичната божествена птица Гаруда (Гандаберунда, Карура, Тенгу), като защитник от зли сили и символ на божествената сила и власт на владетеля.

В много култури и религии тези крилати божества (божествени „птици”) и до ден днешен се почитат като прародител, първоучител, благодетел и закрилник, независимо от актуалното вероизповедание и държавно устройство. Всъщност „новите” религии запазват традициите и присвояват старите божества за по-добра приемственост.

Гербове с крилати божества

Изображенията с крилати божества присъстват и в хералдиката (гербовете) на човечеството от хилядолетия. Едни от най-старите известни такива гербове са от държавата на хетите в Мала Азия (XV век пр.н.е.) и древна Месопотамия.

Най-често тези изображение се отъждествяват с орел, сокол, ястреб, по-рядко с гарван, буревестник или с друга птица с подобна осанка. 

И до ден днешен множество такива гербове представят царски (императорски) и други династични фамилии, масонски организации, селища, региони, религиозни организации, рицарски ордени, държави и прочие световен елит ...

Coat of arms   Coat of arms

Към настоящия момент гербове с "орли" имат над 40 съвременни държави, висшите степени на масонските организации, множество папи на Ватикана.

Такъв е гербът на Вселенската патриаршия, неофициалния на Атонската Света гора, аналогичен има на Божи гроб в Йерусалим и в центъра на католицизма- на обелиска в средата на площад „Свети Петър” във Ватикана.

Такъв е гербът на Курейшите- племето на пророка Мохамед, също и гербът на Саладин- предводителят на сарацините и най-силният и благороден противник на кръстоносците.

Съществуват какви ли не теории и митове относно произхода и значението на такива гербове по места– за династични наследства, за правоприемници на империи (всички, за които се сетите), за обединяващ символ на две империи или религии (с две глави), просто видян „орел” в гнездо или в полет.

Почти никъде не открих изказана вероятността тези гербове да произхождат от древните изображения на крилати божества като благодетели, закрилници и носители на власт. Макар, че изобразяването и символиката очевидно са едни и същи, този факт се подминава тихомълком, особено в съвременните му религиозните тълкования.

Изключение правят изображенията с божествената птица Гаруда в гербовете на държавите Индонезия и Тайланд, и на множество градове и организации в Далечния Изток.

Навсякъде гербове с "орли", особено когато са комбинирани с жълти (златни) цветове, неизменно се свързват с върховната, божествена власт и сила на притежателя им.

Култът към крилати божества

Докато гербовете са били изключителна привилегия на човешкия елит, за обикновените хора култът към крилатите божествасе изразява и в други форми.

Eagle   Eagle

Най-честият му израз е в празничното и ритуално облекло или ритуални танци.

Ритуалното облекло на коренните жители на Северна и Южна Америка често включва множество елементи, с които се имитарат божествените „орли“. Вярва се, че орелът е пратеник от небето и е символ на смелост и сила.

Ритуалите на шаманите в Азия също включват дрехи, наподобяващи „орли”.

Във Виетнам изображения с крилати божества (орли), често могат да се видят по дрехите на децата. Вярва се, че те ги защитават от лоши духове.

Интерпретации на представата за крилати божества (орли) или техни характерни елементи (най-често крила), като закрилници и покровители могат да се видят по броните, щитовете и шлемовете на римските легионери, на средновековните рицари, на японските самураи ...

Chepken   Chepken

Сред народите на Балканите, в Мала Азия и Кавказ е разпространена като част от народната носия една много характерна дреха с особени, фалшиви, ръкави. Известна е под името чепкен (джепкен, шепкан). 

Другото име на тази дреха е ангелски или орлови ръкави.

През Средновековието носенето й е било привилегия на хора с висок ранг в обществото.

Но до наши дни е достигнала като изключително празнична и обредна носия.

На база досегашните ми проучвания твърдя, че всички култури и религии на Земята без изключение, на практика тихомълком почитат едни и същи божества, независимо от официалната версия и канони.

Аналогични символи

Следва продължение ... 

Ако проучването ви е заинтригувало, харесайте и неговата страница във фейсбук, за да следите продължението.

Още ВсеСтранни начинания ...

 
  • Интернет: Не
  • web: http://
  • Е-поща: strannik.bg@mail.bg
 
Тhe tradition of carpet-making in Chiprovtsi, Bulgaria, with Kanatitsa simbol



Maori Weaving with Veranoa Hetet, New Zealand



Contemporary Salish Wool Weavings by Danielle Morsette displayed at the Suquamish Museum in Washington State, Canada



The Haka- ancient Māori war dance, New Zealand



Zulu weavers of grass baskets, South Africa



Navajo Weaver, North America



Mapuche Weaver, South America



Zapotec Weaver, Mexico



Ardabil Carpets, Iran, (Azerbaijan tradition)



 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6004
Брой селища: 21600
Брой снимки: 16982
Брой видеоклипове: 163
Брой коментари: 65
Брой запитвания: 1321
Регистрирани потребители: 295

Реклама