По време на есенна оран северно край Античен керамичен център в близост до град Павликени трактористът Валентин Савов закача с машината си голям камък, който изкривява плуга. Той уведомява веднага Исторически Музей, Павликени.
Археологът на музея Калин Чакъров и колегите му Серьожа Петров и Поля Йорданова разчистват камъка. Оказва се, че големината на откритието е значителна, не само по размери.
Малко са надгробните паметници в България, намерени на мястото, на което са били поставени по римско време. Повечето са премествани и преизползвани в градежи от по-късни периоди.

Според информация от Калин Чакъров за ВсеСтранници, от надписа на надгробната плоча става ясно, че това е гробът на Гай Урсидий Сенецион, който е живял достойно 40 години. За погребението и издигането на надгробния паметник се е погрижила съпругата му Юлия Валентина. Гай Урсидий и Юлия Валентина по всяка вероятност са роднини на основателя на имението.

Надгробният паметник от ІІ век е с размери 3 м. височина и 1,20 м. ширина и тегло около 2 тона. Върху лицевата повърхност са изсечени релефни изображения на две жени, едната от които пред олтар, една мъжка фигура и релеф на Тракийския бог конник. 

Под надгробния паметник Калин Чакъров открива зидан с тухли и хоросан гроб, покрит с каменни плочи, който е ограбен още в древността. При проучването на гробното съоръжение археологът установява, че античните иманяри са махнали една от каменните плочи над гроба и са разместили две от тухлите на градежа, за да измъкнат ценностите, с които е бил погребан Гай Урсидий. Костите са разбъркани, запазени са няколко зъба и малко изтлели във времето кости. Почти липсва и гробен инвентар.

За радост на археолозите през малкия отвор иманярите не са успели да откраднат всички ценности, които близките на починалия са поставили, за да служат в задгробния му живот. След внимателното проучване на дъното на гроба Калин Чакъров открива част от дървено сандъче за тоалетни принадлежности, златен амулет във формата на кривака на Херакъл и бронзова монета с лика на император Хадриан, управлявал от 117 до 138 г.

Една от най-интересните находки е частта от ковчеже с релефна украса и метална конструкция, тъй като дърво в археологическите пластове в България се запазва много рядко в цял вид.

Археологът Калин Чакъров, обясни още че „Находките са от голяма важност за историята на римската вила в Античния керамичен център край Павликени. За пръв път са получени сигурни данни за разположението на гробището и е открит най-подробният писмен паметник от това място. Известни са и имената на двама обитатели на вилата - Гай Урсидий и Юлия Валентина. Тепърва предстои анализ на откритието. Дали погребаният може да е самият Гай Урсидий ще се разбере след извършване на антропологичен анализ на запазените човешки останки в гроба.”

Откритата надгробна плоча и артефакти предстои да бъдат почистени, проучени и експонирани в музейната зала на Античен керамичен център.

SPQR - Всички обекти от римско време в Странник

Всички обекти от римско време на карта