Преображенски манастир
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище:
  • в околностите на гр. Велико Търново
  • GPS: N 43.117049 E 25.607027
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: XIII век
  • Ориентировачна надморска височина: 280 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: Пред манастира
 
 

GeocachingMedal Rusko Turska Osvoboditelna voinapistolet i kamaПреображенски манастир "Свето Преображение Господне" е най-големият от манастирите разположени около град Велико Търново и 4-ти по големина в България. Намира се под непристъпните отвесни скали на левия бряг на река Янтра, в гористия пролом на Дервента, по средата на пътя между града и село Самоводене. От скалната тераса, на която е разположен се открива прекрасна гледка на изток към отсрещния манастир "Света Троица".

Манастирът е основан по времето на Втората българска държава през XIII-XIV век. Първоначално манастира е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързава с личността на втората жена на българския цар Иван-Александър– Сара и сина им цар Иван Шишман, които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Манастирът е обявен от цар Иван Александър за царски и е единствен такъв в България и до ден днешен. Той играе и важна роля в духовния живот на българаската столица през XIV век.

През средновековието Преображенския манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново от турците в края на XIV век. След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а впоследствие е разрушен напълно и монасите го напуснали. Има запазени предания, че благочестива баба от Търново ходела да пали кандилата в полусрутения храм, а понякога и свещениците от село Самоводене отслужвали по някоя служба.

Това състояние на Преображенския манастир се запазило до 1825г. Тогава влиятелни търновски първенци се застъпили пред тогавашния Търновски митрополит Иларион Критски за игумен на западналия манастир да бъде назначен йеросхимонах Зотик, член на монашеското братство на отсрещния манастир "Света Троица". Така на 24 октомври 1825г отец Зотик поел манастира, като уредил изплащане на старите му дългове и се заел усърдно с възстановяване на обителта. Още до края на годината бил изграден воден резервоар с чешма. На следващата година около отец Зотик се събрали около двадесетина монаха и няколко послушника.
За да въведе порядък във възстановяващата се обител, през 1830г. отец Зотик съставил и специален устав, в който подробно се описвали правата и задълженията на монасите.
В 1833г. по инициатива на енергичния отец Зотик Преображенски, със средства събрани от населението на околните селища, се извършва обновление и на манастир „Св. Николай Чудотворец” в село Арбанаси. Отец Зотик Преображенски умира по време на чумна епидемия и е погребан в Преображенския манастир.
Схимонах Зотик е един от малкото монаси, които се осмеляват да извършват богосложение на църковно славянски език, който не се ползвал в православните български храмове и манастири след поробването на България. Както се знае по време на османското робство проповедите в православните църкви се извършвали на гръцки език, непонятен за по-голямата част от българското население. За схимонах Зотик, бащата на Петко Р. Славейков е казал „почитаха го като светец и като такъв по живот беше”.

През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нов манастирски храм. Строежът му започва през 1833г. и е бил възложен на Димитър Софиянлията. Заради участието си във Велчовата завера от 1834-1835г. майстора е обесен от турците и с довършването на храма през 1837г. се заема майстор Колю Фичето. От архитектурна гледна точка манастирският храм представлява триконална, едноапсидна, еднокуполна сграда, притежаваща стилните особености на атонските манастирски храмове.
Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков. Наред със славянските просветители Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" е и с негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селска народна носия.

Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
В нея Захари Зограф изобразява два сценария, по които човек може да изживее живота си:
Във външния кръг са изографисани нещата, които човек обикновено иска да постигне бързо и лесно: кесията- символ на парите, и скиптъра- символа на властта. И общо взето до към 35 години това нещо може да се постигне, след което кесията и скиптърът изчезват, любовта също я няма, и лека полека човек пропада, и накрая го изяжда една ламя. Тоест в целия кръговрат на живота си човек няма спокойствие.
Вторият кръг, по който Захари Зограф и монасите препоръчват да върви човешкият път, е духовният.
Децата (Пролет) да се радват на живота, да учат. Младите мъже (Лято) да сеят, да работят и да хвърлят усилия за усъвършенстване. Към 40–45 години (Есен), човек бере плодовете на това, което е посял. И когато е много възрастен (Зима) седи с благо усмихното лице пред огъня и се топли. Тогава нито смъртта, нито миналото могат да го уплашат, защото е постигнал своята хармония.

Иконостасът в храма е създаден през 1838г. по проект на Колю Фичето, изпълнен от тревненски майстори, с вероятното участие на Колю Фичето и като изпълнител. Иконостасът е прекрасно вписан в архитектурата. Той е богато пластично декориран, позлатен и полихромиран. Характерна е високата венчилка-корона, която изпълва цялата височина на вътрешното пространство. Големите царски икони са изписани от Захари Зограф и Станислав Доспевски, а иконата на дяконската двер е на тревненският майстор - Симеон Цонюв.
Активното строителство в Преображенския манастир продължава до 1863г., когато под ръководство на Колю Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857г.), камбанарията с часовника (1861г.) и малкият храм "Благовещение" (1863г.). В 1891г. е завършен гробищния параклис "Възкресение Лазарово", а в 1894г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид.

Още по времето на отец Зотик Преображенският манастир се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера в 1835г. до Априлското въстание в 1876г., тук се събирали пътищата на много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон и др. От тук е тръгнал по народните дела и сподвижника на Васил Левски - отец Матей Преображенски, а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство. Мястото е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

По време на Руско-Турската война монасите уреждат лазарет в манастира за ранени и болни руски войници. Болницата е посещавана и от прочутия руски хирург Н. И. Пирогов. След Освобождението руският император Александър ІІ е дарил 750-килограмова камбана на манастира в знак на благодарност за помощта, оказана от монасите на ранените руски войници. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира, полюлеите и богослужебни книги за храма. През 1977 г. Българският червен кръст поставя паметен знак за военната болница в двора на манастира. Мястото е един от Паметниците на Руско-Турската Освободителна война

Източник: Ив. Загорски, "Манастирите във Великотърновска епархия"; Хр.Темелски, "Из църковното ни минало"

През 1937г. монах от Преображенския манастир на име Хрисант се преселва в Басарбовски манастир "Св.Димитър Басарбовски" и възстановява храма високо в скалите.

През 1991г. част от монашеските килии в Преображенския манастир са разрушени след срутване на скали над манастира, но манастирският храм оцелял като по чудо.

Преображение Господне или Сотировден е християнски религиозен празник и празник на манастира, който се чества на 6 август.

Непосредствено над манастира може да се видят няколко отвора на пещери, известни като пещера "Манастирските дупки". В първоначалният си вид (до преди 20год) пещерата представлява разклонена, едноетажна, смесена частично влажна пещерна система включваща диаклазни и канални галерии свързани със скална площадка излизаща на ръба на скалния венец. След срутването на скалните блокове над Преображенския манастир цялостният вид на пещерата е променен, като същата вероятно е разделена на две вече самостоятелни части. Дупките били една от "визитните картички" на манастира. Монтираният в миналото кръст пред основния отвор се забелязвал отдалеч. Най-вероятно именно те, както и другите пещери над манастира са в основата на формиралия се през средновековието скит в този район, който по-късно е дал основата за изграждането на Преображенския манастир. В основата на скалния венец на места още се забелязват следи от изградената стълба позволяваща по-лекото достигане до пещерата. Запазени са спомени, че в тях са били съхранени книги и монети от древноста. В новооткритата сходна пещера (още безиминна и некартирана) се виждат запазени графити от средата и края на XIX век, част от които най-вероятно от монах от манастира.

Източик: Пещерен клуб "Дервент"

В района на манастира се намират и два геокеша:
Геокеш Keeper of the Pass (Preobrazhenski monastery) (GC2C14G)
Геокеш "Преображенски манастир" (VI/4484)

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
  • Интернет: Не
  • web: http://
  • Телефон: +35962623076
  • GSM: +359889353427
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Развлечения

Календар

Начална дата на събитието: 06.08.2021
Крайна дата на събитието: 06.08.2021
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2087
Регистрирани потребители: 339

Реклама