Наводнението от 4 март 1942 г. е най-голямото в историята на град Видин.
През зимата на 1941-42 г. температурите падат до минус 30 градуса и река Дунав замръзва с дебел лед. Поради големия студ, учениците в града няколко пъти са пускани в принудителна „дървена” ваканция.
На 10 февруари 1942 г. Министерството на вътрешните работи и народното здраве– Дирекция на общините и обществените грижи изпраща “Много бързо окръжно писмо” до областните директори, околийските управители, кметовете на населените места, за опасност от наводнения поради паднали големи снегове през зимата. Предписват се мерки за предотвратяване или намаляване на опасността.
Видинският околийски управител свиква на 21 февруари съвещание с началника на гарнизона, кмета на Видин, градските инженери и архитект, пожарния командир, околийския полицейски началник. Решава се да се създаде комисия за определяне на необходимите материали, които бързо да се набавят и вложат, да се иска информация от кметовете на съседните села каква готовност имат за приемане на евакуирани, да се предупредят гражданите, без да се всява паника.
На 23 февруари кметът Стефан Тотев издава заповед за неотложни мерки за предотвратяване на наводнение. Планът е изготвен до 26 февруари от околийския управител, кмета на Видин, областния инженер по водите, околийския инженер, административния лесничей, началника на техническата служба. Такива планове за действие са изготвени и от кметовете на застрашените села в околията.

Образувалият се в началото на март ледоход по река Дунав се превърнал в местна атракция. Хората се трупали по брега на реката да наблюдават огромните ледени блокове, които се блъскали с грохот надолу по течението. Въпреки витаещото предчувствие, че нещо може да се случи (децата дори били разпуснати от училище), никой не очаквал градът да се наводни.
Ледоходът обаче се задържа при остров Богдан на около 8 км. надолу по течението на реката, създава ледена тапа и рязко и бързо покачва нивото на водата. А брегът на реката при град Видин е по-висок от самия град.
Изградените до този момент защитни съоръжения, земни диги и отводнителни канали не успяват да спасят града, водата прелива и бързо го залива малко след полунощ. Хората си спомнят само бученето на водата в тъмната нощ. Водата достига на места дълбочина до 5 метра и се разлива до височините при селата Видбол (сега в градниците на Дунавци) и Смърдан (днешно Иново).

По разпореждане на кмета Стефан Тотев, храмовите камбани започват да бият, събуждат спящите и това спасява града от много жертви.
Мащабите на бедствието са огромни, а пораженията- катастрофални. В онзи момент голяма част от младите мъже на Видин били във Вардарска Македония в редиците на Трети Бдински пехотен полк и на разположение в града е само малка войскова единица. Въпреки това реакцията на властите тогава е била перфектно оргазинирана.

Първи в спасителните действия се включват лодкарите, учениците от мъжката гимназия, младежите от "Морски сговор" и малцината войници в града.
Веднага започва евакуацията на населението- първоначално живеещите в едноетажни къщи са подслонени в по-високи сгради, а в следващите дни хиляди граждани са извозени с лодки до съседните села. Една част са приютени там, а стотици други са откарвани до жп гарата в съседното село Видбол (Дунавци). Качват ги на влаковете и ги откарват в София, където са подслонени от столичани.
За съдбата на пострадалото население са загрижени и помагат както държавата, църквата, дружества и организации, така и всички български граждани.

Дирекцията на общините и обществените грижи при Вътрешното министерство, съвместно с Министерството на войната и Върховното управление на Червения кръст веднага изпраща с помощен влак специални понтонни команди. Доставени са взривни вещества за разбиване на ледовете в района на натрупването им, а от службата за бедствия изпращат одеяла, легла, походни кухни, санитарни линейки и камиони, заедно с личния им състав. На 5 март, с втори влак, пристига помощен санитарен отряд от БЧК, доставени са и хранителни продукти, газ, газьол, дърва, каменни въглища и бензин.

Във Видин пристига и министърът на вътрешните работи Габровски, който лично ръководи спасителната акция. Един от битуващите градски митове е, че по време на наводнението през 1942 г. на място идва и цар Борис III. По сведение от Регионален исторически музей, царят действително е идвал в града, обаче през 1940 г., когато също е имало много по-малко по мащаби наводнение.

В следващите дни на помощ са изпратени войници от други градове, активно помагат и доброволци на Червения кръст. По сведения на жители на града (видно и от фотографии) в спасителните операции са участвали и германски войници с надуваеми лодки. Спасителните и евакуационни мероприятия продължават цяла седмица при изключително неблагосклонно време- непрестанно вали дъжд и духа леден вятър. За останалото в ненаводнените части на града население с лодки се доставят продукти и медицинска помощ. Военният комендант издава писмена заповед, че всеки който откаже да приюти гражданин, останал без жилище, който има храна и не я сподели с нуждаещи се, който краде каквото и да е, при залавяне ще бъде разстрелян.

Немската авиация бомбардира ледения бент при остров Богдан и отпушва реката, за да започне бавното й оттичане.

Учреден е Върховен общонароден комитет за всенародно събиране на помощи за пострадалите от наводнението в град Видин и другите крайдунавски населени места с председател, председателят на Народното събрание Христо Калфов. В обръщението му към нацията се казва:
"Братя българи! Хубавият наш Дунав, който острата зима вледени, сега с размразяването си, заля стихийно старинния ни град Видин. Бедствието е голямо, страданията са страшни, не се поддават на описание. Видинци ще бъдат спасени! Трябва да им се даде бърз подслон, облекло, храна. Но не е само това. Къщите са подкопани от водите, покъщнината- разнебитена. Трябва бързо да се действа! Да се помага, спасява и възстановява! Държавата ще изпълни своя дълг, но и целият народ трябва да се яви в помощ!" Призивът завършва с фразата: "Да бъдем всички щедри!"

Въпреки че Втората световна война е в ход, цяла България се включва в дарителската кампания за подпомагане на бедстващите. От доброволни пожертвувания е събрана огромната сума от 55 млн. лв., а държавата отпуска още 24 млн. лв.

При наводнението са разрушени или застрашени от срутване 345 жилищни сгради. В околните села– Ботево, Цар Симеоново, Сланотрън, Антимово, Кутово, Слана бара, Новоселци, Покрайна, са разрушени или повредени 665 сгради, унищожени са стопански постройки и стотици декари земеделски насаждения.
Почти цялото населението на Видин е евакуирано в други населени места.
При голямото наводнение във Видин загиват 13 души, а евакуацията на 19 000 души от тогавашното 20-хилядно видинско население се извършва в кратки срокове и без паника.

В спомените на преживелите това бедствие е запазен възторгът от единението на народа ни, притекъл се на помощ. Без разлика на верска, народностна и класова принадлежност, през цялото време на едномесечната евакуация, навсякъде, където са били настанени видински граждани са получавали доброта, топлина, безплатна храна и квартира. Това личи и от фотоспомените в Регионален исторически музей на видинския фотограф Яшар Яшаров, запазил за бъдещите времена късчетата живот от страшната пролет на 1942 г.

На 14 март със заповед на кмета Стефан Тотев е учреден комитет по охрана на града, а в периода от края на март до 31 май града обхожда комисия, която оценява щетите. Във Видин пристига и председателят на Народното събрание, за да види лично последиците от бедствието. Видяното от него е такова, че той предлага градът да се премести...

Видинските граждани обаче, които обичат града си остават! Създадена е дирекция за възстановяване на града и всички жители се включват в почистването и строителството. Училищните сгради са превърнати в социални домове за временно настаняване, а учителите обгрижват болни. С помощта на германската армия са построени десетки къщи за останалите без подслон семейства, голяма част от които още съществуват и са известни в града като "бункерите". На нуждаещите се са отпуснати и пари, за да възстановят домовете си.
Населението е единно в желанието да възкреси града. Сред тогавашните герои са и местните боклукчии, особено след началото на април, когато водата вече се е оттеглила достатъчно, че да може за де разчиства натрупаната наносна кал и всичко, което се е утаило с нея по улиците и в залетите домове. В спомените на хората остава вонята. Масовото завръщане на останалите без дом е чак през юни, когато водата най-после се отдръпва напълно.
Запазен е и спомена за човек, който през есента на 1941 г. решил да си престрои къщата, която се намирала при Катедрален храм "Св. вмчк. Димитър Солунски". Закупил човекът необходимият брой греди и ги складирал в двора си, но поради предстоящата зима отложил работата за пролетта. При наводнението, гредите били разнесени от водата из целия квартал. След оттеглянето на водата и завръщането на хората по къщите, започнали да му връщат гредите една по една. В крайна сметка му били върнати всички греди до една.

Учудващо и до днес е, че град Видин се е върнал към нормален живот само в рамките само на няколко месеца.