Храм “Свети Георги” се намира в източното подножие на хълма Трапезица, в Асенова махала на град Велико Търново и е един от обектите на Регионален исторически музей. При слизане от входа за крепостта Царевец се подминава храм „Св.40 мъчници”, минава се по моста над река Янтра и се продължава по пътя веднага в дясно край реката, а не по главния път за село Арбанаси. Храмът е на около 150м в ляво след моста и на около 200м преди храм „Св Димитър”. Въпреки, че няма популярността и посещаемостта на съседните му храмове, храм “Свети Георги” е уникален с автентичните си стенописи.

Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Свети Георги Победоносец.

Храмът се състои от две помещения. По-голямото включва наос и олтарна част, а по-малкото е женското отделение. Между тях има доста голямо преддверие.
Сградата е масивна каменна постройка с размери 10,40 / 5,12 м. По план е еднокорабна, едноапсидна с притвор от запад и полуцилиндричен свод. Входът е от южната му страна.

Храмът е изграден в сегашния си вид в началото на XVII век. Информацията за това е в ктиторския надпис над входната врата към притвора, който гласи: “Този божествен и пречист храм на светия преславен Великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдната работа и различните жертви на знатния господин Параскев и Ирина, по времето на архиепископа Гавраил през годината 7124 (1616г.). Беше започнат на 15 март и завършен на 20 май”.
Сегашният храм “Свети Георги” обаче е изграден върху основите на по-стар храм, който вероятно е функционирал през периода на Втората българска държава. За по стар градеж говори значителна част от каменната зидария, а дебелият зид между преддверието и останалите помещения предполагат първоначалното съществуване на купол, който не е възстановен при преустройството. Към същия период се отнасят и откритите останки от стенописи от по-ранен живописен слой в притвора на храма.

През 1685г. е направено ново стенописване на притвора и е подновен иконостаса. Стенописите са дело на няколко майстори.
Иконографията в наоса е опростена и лесна за възприятие. В центъра на олтарната конха е разположено изображението “Св. Богородица ширшая небес”, над него “Слизането на Св. Дух при апостолите”, а под него – “Евхаристия”. В олтарната част са изображенията на Св. Кирил Александрийски, Св. архидякон Стефан, Св. Йоан Дамаскин, Св. Василий Велики и др. В протезисната ниша е изписана сцената “Христос в гроба”.
В първия регистър на северната и южната стени на наоса са изписани светци-войни: Св. Димитър, Св. Георги, Св. Теодор Тирон, Св. Теодор Стратилат и др. На западната стена са изображенията на жени-светици, сред които се откроява това на Св. Параскева. Вторият и третият регистър на северната стена е изпълнен от фризове с медалиони в които са изписани многобройни християнски светци. Западната стена на наоса е заета от многофигурната композиция “Успение Богородично”. Тя е флангирана от изображенията на три епизода от цикъла “Страсната седмица” - “Тайната вечеря”, “Носенето на кръста” и “Изкачване на кръста”.
В притвора на храма има запазени останки от два живописни слоя. От първия са оцелели “Сътворението на света” и фигурите на пророк Илия и старозаветния праведник Енох. При второто изписване е илюстрирана темата “Страшния съд”.
Много от стенописните елементи в храм "Свети Георги" са специфични и за декоративната украса на арбанашките храмове.

През XIX век храмът е под покровителството на търновския табашки еснаф. Тук е заседавала лонджата на еснафа до построяването на специална за целта сграда.

Консервацията и реставрацията на храма е осъществена в периода 1968–1971 г. по проект на арх. Боян Кузупов.
Храм "Свети Георги" е обявена за народна старина през 1927г., Архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение през 1964г. и художествен паметник на културата с национално значение през 1979г.