Регионален исторически музей в град Велико Търново е най-старият и най-голям извънстоличен общоисторически музей. Създаден е през 1871г. в читалище "Надежда".
Сега в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели: Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV-XIX век, Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.

Мястото посочено тук е на управлението на музея и неговите звена зад Катедрален храм "Рождество Пресветая Богородица". За работно време, цени и достъп до отделните музейни обекти и експозиции, вижте конкретно за всеки от тях:

- Архитектурно-исторически резерват Царевец, Велико Търново;
- Археологически музей, Велико Търново;
- Музей „Възраждане и учредително събрание”, Велико Търново;
- Музей „Затвор”, Велико Търново;
- Музей „Нова и най-нова история”, Велико Търново;
- Музей „Сарафкина къща”, Велико Търново;
- Къща-музей „Петко Р.Славейков”, Велико Търново;
- Храм „Св.Св. Петър и Павел”, Велико Търново;
- Храм „Свети Димитър”, Велико Търново;
- Храм „Свети Георги”, Велико Търново;
- Архитектурно-музеен резерват „Арбанаси”
- Храм „Рождество Христово”, Арбанаси;
- Храм „Свети Архангели Михаил и Гавраил”, Арбанаси;
- Храм „Свети Димитър”, Арбанаси;
- Храм „Свети Георги”, Арбанаси;
- Храм „Свети Атанасий”, Арбанаси;
- Музей „Констанцалиева къща”, Арбанаси;
- Музей „Хаджи Илиева къща”, Арбанаси;
- Археологически резерват „Никополис ад Иструм”, Никюп;
- Исторически музей, Килифарево;
- Родна къща-музей „Филип Тотю”, Вонеща вода;
- Етнографски комплекс „Осенарска река”, Вонеща вода

- Под административната сграда на Регионален исторически музей, в началото на 2013г беше открит и единственият на Балканите Мултимедиен посетителски център (музей на скулптурните фигури) "Царевград Търнов".

Изключително богатата дългогодишна история на музейното дело във Велико Търново, дава възможност за задълбочен и многостранен анализ на неговото развитие. Един кратък ретроспективен преглед на изминатия път позволява да се очертаят няколко основни етапа в изграждането, формирането и утвърждаването на музейната структура в града и региона.
Първи етап (1871 - 1944г.)
В далечният 2 януари 1871г. е направено предложение към читалище “Надежда” да се учреди музей на базата на частните колекции от старини на няколко родолюбиви търновци. Това е време, когато вече е осъзнато началото на периода, в който българинът активно и целенасочено обръща поглед към своето минало, в чийто послания се мъчи да открие и осмисли корените на своята народностна идентичност, за да мотивира националното си самосъзнание. Освобождението се превръща в най-мощния катализатор на този процес, който постепенно еволюира до формите на едно почти всенародно движение за издирване и опазване на паметниците от близкото и по-далечно минало. Основаното през 1879г. Археологическо дружество е изразител на тези настроения и има своето важно място в събирането на старини през последните десетилетия на XIX век. Първата музейна сбирка е подредена в края на 1914г. В нея наред с останалите материали, постъпили и находките от разкопките на храм “Св. 40 мъченици”. Времето между двете световни войни е свързано с дейността на Т. Николов. Тогава се взема решение за построяването на специална сграда за “библиотека, музей и художествена галерия”. Строителството й започва през юли 1940 и е завършено през 1953 г. И днес в нея се помещават Археологическия музей и Градската библиотека. Пак по това време за музеи са обновени родната къща на П. Р. Славейков и Хаджи Илиевата къща.
Втори етап (1945 – 1990г.)
През тези 45 години се обособяват два подетапа: Първият подетап се характеризира с развитието на великотърновския музей като държавна институция. Той започва с акта на обявяването му за държавен музей на 1 март 1945г. Характеризира се с идеологизацията на музейната дейност. Същевременно се изграждат нови експозиции. През 1954 музеят се премества от читалище “Надежда” в специално построената сграда. Откриват се експозициите “Кооперативна печатница “Работник” и “Арбанашки бит” в Констанцалиевата къща в село Арбанаси. Започналите интензивни археологически проучвания на хълма Царевец и няколко други обекта попълват музейния фонд с 16 000 единици. Подетапът завършва в началото на 60-те години на ХХ век.
Вторият подетап се характеризира с повишаването на професионализма в музея. В най-мащабните в страната археологически проучвания участват специалисти, които в последствие формират филиала на АИМ при БАН. Финансирани са от създадения през 1966 г. “Общонароден комитет за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град”. Пак от там са средствата за проучване и на другия голям обект на Великотърновския музей – Археологическия резерват “Никополис ад Иструм”. Интензивните разкопки започват през 1975г. с участие на АИМ при БАН и ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, а от 1985г. се включва и британски екип. Специалисти участват в проучването на военния лагер Нове край Свищов в състава на българо-полска археологическа експедиция. Извършват се редовни и спасителни разкопки на десетки обекти в региона, като добитите находки постъпват във фондовете и заедно със събирателската работа на историческите отдели през 1990г. вече са 134 000. Всички те са обработени в създадената през 1968г. Лаборатория за консервация и реставрация – втората по големина в страната. В нея се обработват материали и на музеи от други региони.
Трети етап (1990г – до наши дни)
Политическите и най-вече икономическите промени от 1989-1990г. се отразяват по-скоро негативно както върху националната култура, така и върху Великотърновския музей в частност. Основните дейности се ограничават най-вече на територията на общината. Това “свиване”, което засяга всички бивши окръжни музеи, довежда до опустошителна за мащабите на страната иманярска интервенция върху археологическите обекти, следствие на което незнайно количество ценни предмети се изнасят зад граница. Намаленият бюджет води и до съкращаване на редица от дейностите. Настъпва срив в посетителския интерес към музейните обекти. Въпреки проблемите, музейните специалисти адекватно, според моментната даденост, продължават и дори успяват да увеличат някои видове дейност за сметка на други от по-ранния период. Повече внимание се отделя на фондовата работа. Експозиционната работа се насочва към временни изложби. Показват се музейни ценности, които не са включени в постоянните експозиции. На база лични контакти се договаря и се осъществява гостуване на изложба икони в няколко държави. Професионализмът и квалификацията на част от служителите в музея в областта на научните изследвания достига национални нива. Продукт на тази дейност са няколкото обнародвани монографии. Въпреки фактическата липса на звеното “Научна група”, занимаващите се с наука специалисти успяват да работят и публикуват резултатите от своите изследвания. Макар и неритмично, все пак се отпечатват възстановените през 1991г. “Известия” (кн. 6 - 21). Издаването им прави възможно поддържането на книгообмен с повече от 70 европейски и над 80 български музеи и институти, като по този начин се попълва библиотечният фонд със специализирана литература. Ежегодната научна конференция “Музейни четения” събира от 1997 г. насам музейни специалисти и краеведи, като докладите им се отпечатват в сборници.