Православният Катедрален храм "Рождество Пресветая Богородица" се намира в старата част на град Велико Търново, в "Болярска махала" и е издигнат върху стария храм построен от майстор Колю Фичето в периода 1842 - 1844г.
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани с Пресвета Богородица Дева Мария.

Сградата е била изградена е от дялан пясъчник, като характерни особености на църквата са големият главен корниз и двойната, фичевска кобилица от камък и червени тухли. Била е украсена с четири колонки и елипсовидни прозорци, които придавали особена оригиналност на фасадата. Сградата била трикорабна. На 30 м западно от нея се е намирала камбанарията, също иззидана от дялан камък. Подът бил застлан с мраморни плочи. Най-оригиналното във вътрешността на храма са двата реда капители. Сводовете са направени от тухли и хоросан. Освен главния вход има още две странични, симетрично разположени врати, през които се излиза във външните аркади. Построена е със средства, събирани от населението по махали, със съдействието на турския управител на Търново и на кожухарския еснаф (заради това е била наричана още кожухарската черква).

През 1877г. в храма е отслужен благодарствен молебен при влизането във Велико Търново на Руските освободителни войски. По това време храмът вече е със статут на катедрален. Там служат всички търновски митрополити при важни събития от местно и национално значение.
В Катедрален храм "Рождество Пресветая Богородица" полагат клетва българските князе Александър Батемберг и Фердинанд І.
Храмът е посещаван от народните представители от Учредителното (1879г.) и Великите народни събрания, проведени във града.

Велико Търново преживява катастрофалното земетресение през 1913г.. Наред с много пострадали частни и обществени сгради, до основи е разрушен и катедралният храм. Остава само камбанарията, макар и силно повредена. През същата година край руините е издигнат временен параклис за нуждите на енорията и е взето решение повредената камбанария да бъде съборена. При разчистване на останките е открит основният камък и актът за полагането му, в който е посочена датата 08 септември 1888г., подписан от Митрополит Климент, кметът П. Славков, от видни търновски първенци и свещеници.

Фасадата на храма е възстановена по чертежите и макета, изработен от Леон Филипов преди земетресението. Сега той се съхранява в експозицията на Регионален исторически музей, подредена с макети на Леон Филипов.
Настоящият Катедрален храм " Рождество Пресветая Богородица " се намира на мястото на старият храм и е строен от майстора строител и предприемач дядо Грозю през 1924 - 1934г.
Храмът е в центъра на малък площад в старата част на града, от които се открива великолепна гледка към крепостите на Царевец и Трапезица.
Изографисван е през 1954г. от художниците професори Н.Кожухаров, Д.Гюдженов, П.Сеферов и търновския иконописец Ат.Велев. Дърворезбата за иконостаса и владишкия трон е дело на майстора Д.Кушлев.
От стенописите интерес представляват тези с исторически сцени - покръстване на българския народ, Св.Св.Кирил и Методий и техните ученици Св.Климент, Св.Наум и Св.Сава, Св.Горазд и Св.Ангеларий, както и сцените, свързани с историята на град Велико Търново - изпращането на Св.Патриарх Евтимий на заточение и Търновската книжовна школа на Теодосий Търновски.
Вратите на храма са изработени от славонски дъб от софийския професор Травницки и по тях са резбовани библейски сцени.
В притвора на храма са погребани трима митрополити, които са останали в историята на града и като видни общественици - Климент Търновски (Васил Друмев), митрополит Софроний и митрополит Антим. Забележителен е фактът, че когато търновци изваждат ковчега на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) от стария му гроб, за да го положат в новопостроения храм, откриват тялото му изцяло запазено. То е било съхранило във вид на нетленни мощи. И днес, макар владиката да не е канонизиран за светец, много християни ходят на гроба и просят неговото молитвено застъпничество.
Камбаните на храма са руски, изрaботени стилно и отбелязващи чрез надписи преминаването на река Дунав от Руските освободителни войски.

Източник: Иван Радев, "История на Велико Търново XVIII - XIX век"

Южно до храма се намира сградата на Великотърновска митрополия и Епархийското църковно училище.
Пред главния вход на храма е издигнат паметник в памет на просветителя-революционер Тодор Лефтеров.
Непосредствено зад храма се намира управлението на Регионален исторически музей.