Музей "Възраждане и Учредително събрание" в град Велико Търново се намира в северната част на площад "Съединение" и е част от експозициите на Регионален исторически музей.

Сградата е бившия турски конак. Този архитектурен паметник е изграден от самоукия строител Колю Фичето, завършил градежа през 1872 г. Конакът ярко се отличавал сред заобикалящите го постройки. Той притежавал широки коридори и просторни стаи. Именно в тях заседава турският военен съд, пратил на бесилото Бачо Киро, Георги Измирлиев, Цанко Дюстабанов и др. – апостоли на Търновския революционен окръг и водачи на Априлското въстание в региона. От юг сградата е четириетажна, а на север, където е лицето й, входът е оформен като шестоъгълна аркада на колони. Тук се случват важни събития от българската история. През 1872 година е разпитван заловеният в Къкринското ханче Васил Левски. А година след Освобождението в нея заседава и Учредителното събрание, което изработва конституцията на Нова България, останала в историята като Търновската. На същото място е избран първият български княз Александър Батенберг.

Музей "Възраждане и Учредително събрание" е открит на 16.10.1985г. по случай 800 годишнина от избухването на въстанието против византийското владичество, начело с търновските боляри Асен и Петър (1185–1187).
Експозицията е разгъната на три от етажите. На първия етаж са представени паметници, илюстриращи развитието на християнското изкуство през периода на османското владичество. Централно място заема внушителната колекция от икони: от средата на XVI в., произведения на Тревненската живописна школа, икони- примитиви, произведения на първите академично школувани художници– Станислав Доспевски и Николай Павлович. В експозицията са показани творби на майстори-резбари– царски двери, кръстове, апостолски фризове, светогорски икони- щампи; плащеница от 1559г. В останалата част на залата е представено икономическото развитие на Търново и региона през епохата на Възраждането. Показани са множество документи и предмети, свързани със занаятите– златарство, грънчарство, железарство, кожарство, шивачество, кожухарство и др. Илюстрирани са вътрешните и международни връзки на търновските търговци, а също и зараждането на фабричното производство. Чрез макети и фотоси е показано развитието на архитектурата и строителството през епохата. Специално място е отделено на великолепните архитектурни паметници, създадени от Уста Колю Фичето.

На втория етаж, чрез веществен и документален материал са представени етапите и най- важните моменти от национално- освободителната борба на населението от Търновския край през епохата на османското владичество– хайдушко движение, Първо и Второ Търновски въстания, Велчова завера, Хаджиставрева буна, въстание на капитан дядо Никола, действията на четите на Филип Тотю, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Априлското въстание, Руско-турската война от 1877–1878 г. Специално внимание е отделено на борбата за независима българска църква, развитието на образователното дело и читалищната дейност.

На третия етаж е възстановена залата, в която е проведено Учредителното събрание в Търново през 1879 г., поставило основите в развитието на съвременна България.

Музей "Възраждане и Учредително събрание"- Велико Търново е един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".