Паметникът  на обесените се намира на главната улица в град Велико Търново в подножието на стария квартал “Варуша”. На това място извън тогавашния град, по време на турското робство се издигала бесилка и турците бесели заловените комити и въстаници. Мястото е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

През 1867г. на това място били избесени заловените в битката при село Върбовка четници на Филип Тотю.
През 1876г. тук били обесени и осъдените на смърт участници в Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг.

Осъдените обикновено са закарвали поотделно от Търновския затвор до бесилката с каруца. На другия ден след обесването е разпореждано телата да бъдат погребани на бунището над тогавашния квартал „Варуша”. Но под предлог да не вампирясат (от което турците като фанатици много се страхували) е позволявано да бъде извършено опело в храм „Св.Атанасий” (сега храм „Св.Св. Кирил и Методии”). На мястото на тогавашното бунище, където са погребвани поборниците за българска свобода сега е издигнат Поборнически паметник. По-късно след Освобождението някои от останките са извадени и препогребани по родните места на революционерите.

Идеята за изграждане на Паметника на обесените се заражда в първите години след Освобождението. За това допринася активната дейност на търновската обществничка Евгения Кисимова (дъщеря на общественика хаджи Георги Кисимов и сестра на общественика Пандели Кисимов). По нейна инициатива и чрез ръководеното от нея дружество "Милосърдие", се събират средства за издигане на паметник на мястото на обесените през 1876г. С парични помощи от общината и от гражданите на Търново паметникът е изграден по проект на италианския архитект Джовани Мусути (проектант и на Стамболов мост), който по това време е на служба в общината. Паметникът е изработен от от бял арбанашки камък и има формата на четиристенна пирамида, издигаща се над няколко реда каменни стъпала. Отгоре завършва с каменен кръст.

На четирите страни има възпоминателни надписи.
 
Текст на лицевата страна: „Въ памятъ на погиналите за българската свобода поборницы. Въздигнат отъ признателното поколение, 1883 година от Р. ХР.”

Текстове от другите три страни са с имената на обесените въстаници:
 
„Обесени на 28 май 1876 г. Иван Пановчето Семерджиев отъ Търново – апостолъ – революцион. Войвода на Гор. Оряховската дружина – Бачо Киро Петров отъ Бела Черкова – учител – пропагандистъ, войвода на Белочерк. възтаническа чета.”
 
„Обесени на 4 юни 1876 г. – Кънчу Йовевъ отъ Бичкината, Петъръ Петровъ, Станю Петковъ, Петъръ Тодоровъ от Тодоровци, Гаврилъ Велковъ, Станю Тодоровъ, Рачо Генчов от Кръковци – възстаник от източната Габровска възтаническа дружина.”
 
„Обесените на 15-и юни 1876 г. Цанко Хр. Дюстабанов отъ Габрово – войвода на западната Габровска дружина, Якимъ Цанковъ от Габрово председателъ на Габровскиия частенъ революционен комитетъ, попъ Иванчо, попъ Петков отъ Габрово заклел габровските възтаници.”

Паметникът  на обесените е открит тържествено на 25 юни 1884г. Първоначално паметникът е имал ограда от ковано желязо.

От изграждането му всяка година на 25 юни пред паметника се извършва възпоминателна панахида.